Щефан Майстер: Няма условия за смислени преговори за устойчив мир

Дали между Украйна и Русия ще има нов кръг преговори - с цялата условност на тази дума - остава неясно. Със сигурност в понеделник в Истанбул няма да има среща между президентите на Русия, Турция, Украйна и Съединените щати, както предложиха домакините. "Такава среща зависи от постигането на резултати в преговорите", отсече вчера говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. И това е общо взето единственото, с което се съгласи следващият ни събеседник - д-р Щефан Майстер от Германското дружество за външна политика, един от най-уважаваните анализатори на Източна Европа и постсъветското пространство. 

Ако Русия наистина иска да преговаря за примирие, защо усилва толкова осезателно бомбардировките през последните седмици? 

Аз бих откроил промяната в мишените на руските удари. Основната цел вече не са енергийни обекти или гражданска инфраструктура. Сега на мушката на руснаците е цивилното население. Бомбардират детски градини, училища, жилищни райони. За мен това означава, че руснаците се опитват да деморализират украинците. Да усилят натиска върху Киев да преглътне големите компромиси, които искат руснаците, но и американците.

Изглежда наистина се подготвя лятна офанзива и моментът е изгоден - украинците изпитват трудности на фронта. Американската военна помощ намалява. Тръмп ги притиска да се съгласят на неприемливи условия. Всичко това показва, че няма условия за смислени преговори за устойчив мир. Напротив, Русия се опитва да постигне максималистичните си искания чрез сила.

А всъщност дали Русия изобщо иска да спре войната? Може би дори има нужда от нея. Но това е друг въпрос.

В такъв случай - приемате ли за чиста монета желанието на Кремъл да води преговори, защото поканата към Украйна за нова среща в Истанбул в понеделник дойде от Москва?

Според мен в Истанбул няма да се водят сериозни преговори. Това, което иска Москва, е капитулация на Украйна. Русия не е отстъпила нито на йота и не дава сигнал, че е готова на каквито и да е компромиси. Що за преговори ще са това?!

Руснаците нямат никакво намерение да преговарят и ще отидат в Истанбул, само защото американците настояват за преговори. Всичко това е тактическа игра за печелене на време.

Какво мислите, че пише в руския меморандум, за който Москва толкова много говори, но крие предложенията си?

Кремъл нищо не предлага. Точно това е проблемът. Американците са готови да дадат на руснаците всичко, без те да трябва да си мръднат пръста. Защо му е на Путин да предлага нещо?

Помните каква треторазрядна делегация изпратиха за предишните разговори в Истанбул. Защо сега да бъде по-различно? За Русия не е настъпил моментът за преговори. Армията напредва. Индустрията произвежда оръжия. Западните санкции засега не създават големи главоболия. Това може би ще се промени съвсем скоро, но в момента ситуацията е под контрол. С други думи - Москва няма никакъв интерес от преговори, камо ли да предлага отстъпки.

Руският външен министър Сергей Лавров каза, че Москва иска правно обвързващи механизми, които да гарантират, че конфликтът в Украйна няма да се възобнови. И че окончателното уреждане е възможно само ако "основните причини" за конфликта бъдат напълно елиминирани. Какво означава това?

Нищо ново не казва Лавров, просто жонглира с думи. От Москва продължават да повтарят, че Западът води война срещу Русия, че Украйна трябва да се върне в руската сфера на влияние и че в Киев трябва да бъде сменен режимът. Подчиняването на Украйна - това е основната цел на Кремъл. Това се крие зад руските формулировки за "денацификация" и "демилитаризация".

Руснаците искат Украйна да бъде неутрална държава, която да не може да се защитава. Демократично избраното правителство там трябва да бъде свалено и да се смени с подчинено на Москва. Нали разбирате, че формулировката "денацификация" е пълна глупост? Но според Кремъл това е причината за конфликта. Там смятат, че Украйна е тръгнала по грешен път и сега просто трябва да бъде върната при майка Русия.

След псевдопреговорите преди две седмици в Истанбул усилено се повтаря, че ако изобщо един ден се стигне до градивни преговори, които да доведат до траен мир, на масата един срещу друг ще трябва да седнат Путин и Зеленски. Какви условия трябва да бъдат изпълнени, д-р Майстер, за да се случи това?

Ако направим сравнение с мирни преговори от миналото, ще видим, че първи преговарят съветниците и едва след като те се споразумеят, договорът се подписва от президентите. Мирните преговори са сложна материя, понякога продължават месеци, дори години, и се водят първо от делегации на различни нива.

Затова смятам, че е погрешно да се говори за среща между Путин и Зеленски. За това си мечтае американският президент Доналд Тръмп - да ги събере и в негово присъствие двамата да сложат подписите си под мирен договор. В обозримо бъдеще това няма как да се случи. А ако все пак има среща между Путин и Зеленски, тя няма да донесе мир - просто защото няма нищо договорено.

Ако в понеделник в Истанбул отново нищо не се случи, какво могат да направят западните съюзници на Украйна? Какви лостове имат, или какви козове държат, както обича да се изразява Доналд Тръмп?

Единствената възможност е увеличаването на натиска, защото Русия разбира само от сила. Увеличаването на военната подкрепа за Украйна е задължително условие, и това е известно. Финансова помощ за армията и за военната й индустрия - това също е важно и добре известно. Както и гаранциите за сигурност за Украйна.

Следващото важно условие е Русия да бъде ударена там, където най-много ще я заболи - износа на газ и петрол. Време е да спрем руските приходи от петролната търговия. Европейският съюз продължава да е третият най-голям потребител на газ и петрол от Русия след Китай и Индия. Но всички знаем, че Евросъюзът никога няма да може да се обедини около такова ембарго, защото цената на това решение е много висока.

И още нещо - трябва да спрем достъпа на Русия до западни технологии. Но това засяга и Китай, който доставя около 80 процента от частите за руските оръжия.

Да поговорим още за въоръжаването на Украйна. Тази седмица украинският президент Володимир Зеленски беше в Берлин и си тръгна с обещанието за съвместно производство. А преди това канцлерът Фридрих Мерц направи няколко изказвания, че ограниченията върху обсега на западните оръжия, които съюзниците предоставят на Киев, трябва да отпаднат. Но може би по-важното послание беше, че Германия така и не даде ясен отговор дали ще предостави на Украйна далекобойни крилати ракети "Таурус". И че правителството му действа така, че руският президент Путин да не може да предвиди действията на Берлин. Това е нова тактика, нали?

Отдавна политическият елит в Берлин настоява за тази тактика вместо предварително да се хвалим кога какво ще доставим на Украйна. Слава Богу, Германия най-накрая се държи така, както би трябвало да се държи по време на война.

Като цяло това е положително развитие. Германия най-накрая зае позицията, която ѝ приляга. Надявам се, че сме загърбили времето, когато войната се използваше за вътрешна употреба, както правеше бившият канцлер Шолц. Виждам у Мерц убедително желание да помага на Украйна, включително като бъдат изградени структури на място, така че тя да може сама да се отбранява. Имам предвид, разбира се, намерението за съвместно военно производство и за неговото финансиране.

Думата "Таурус" изобщо не беше спомената по време на пресконференцията на Мерц и Зеленски в Берлин, но вероятно двамата са я споменали няколко пъти по време на разговора на четири очи. Някои военни експерти твърдят, че дебатът около крилатите ракети "Таурус" е само част от по-големия дебат за западната подкрепа. Съгласен ли сте?

По времето на Шолц този дебат се водеше шумно, защото Шолц искаше да демонстрира, че не е войнолюбец. Или с други думи - това беше чиста проба вътрешнополитически популизъм. Ето, виждате ли, не давам "Таурус", а в същото време Германия изпращаше други оръжия.

Ракетите "Таурус" са важни за Украйна. Тези крилати ракети стигат по-далеч отколкото британските или френските. С тях може да се нанасят прецизни удари по военни обекти в Русия, откъдето се изстрелват ракетите и дроновете по украинска територия.

Ракетите "Таурус" могат да изиграят важна роля, но коалиционен партньор в новото правителство са социалдемократите, а те са все така против. Канцлерът Мерц ще трябва да отстъпи, ако не иска да взриви управляващата коалиция. Или да се нагърби с тежки преговори със социалдемократите, което ще отнеме време.

В очите на Москва сега вече и новият канцлер Мерц е войнолюбец, заради обещаното съвместното производство на оръжия в Украйна и отпадането на ограниченията върху обсега на предоставяните оръжия. Нервни ли са в Москва?

Не съм сигурен. В Москва знаят, че Германия, и изобщо европейците сме мудни във всичко, което правим. Нека видим колко време ще отнеме докато се завърти поточната линия на военните заводи в Украйна.

Реакцията на Москва е просто обичайната пропаганда. Опитва се да повлияе на германците, като им внуши, че решенията на правителството им водят до ескалация. И като им натяква историческия комплекс от Втората световна война, защото - видите ли - Германия пак искала да воюва срещу Русия.

Засега американският президент Доналд Тръмп не иска да налага нови санкции на Русия, за да не ядосва Путин преди да се проведат нови преговори с Украйна. Каква игра играе Тръмп?

Не виждам Тръмп да е готов да наложи нови санкции. Просто защото няма интерес от това. Той преследва друга цел - иска да отнеме от напрежението между Вашингтон и Москва, защото вярва, че може да си сътрудничи с Путин в други световни дела. Но това е илюзорно и рано или късно Тръмп ще осъзнае, че Русия никога няма да обърне гръб на Китай, сближавайки се с Америка. Това не е в интерес на Русия. Освен това зависимостта ѝ от Китай е голяма.

Доналд Тръмп създаде напълно нова реалност около войната срещу Украйна. Той избра двойния подход - от една страна да нормализира отношенията на Америка с Русия, така че да може да сключва сделки по други въпроси, като Китай, Иран и Арктика, а от друга - да сложи край на войната в Украйна.

Подозирам, че тези два подхода не са свързани. Ако Тръмп не успее да спре войната и не успее да накара Русия да направи отстъпки, това няма да означава, че ще се откаже от усилията да нормализира отношенията с Русия. Не изключвам дори да отмени някои действащи санкции, за да отпуши икономическите връзки.

Дори бих казал, че Украйна му пречи. Съдбата ѝ му е безразлична. Тръмп би искал да се покаже като миротворец, но ако не постигне мир, вероятно наистина ще се оттегли. За него тази тема е досадна. Сигурността в Европа също не го интересува. Европейските съюзници не са му важни. Напротив - те са му в тежест, защото му струват пари.

Цялостните възгледи на Доналд Тръмп за тази война са диаметрално различни от възгледите на Европа. За мен това води към раздяла между американците и европейците.

Единственото, което може да стресне Тръмп, е опасността да се вкара в катастрофа като тази в Афганистан. Но все още не сме стигнали дотам.