Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Липсват клинична пътека и специалисти, а Здравната каса предлага дискриминиращо решение

| Интервю
Снимка: Радио ВИДИН
Чуй новината! Чуй новината:

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология. За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина.

Тази равносметка прави Петя Стойчева от Българската асоциация "Лимфедем" в интервю за БНР.

Пациентите имат нужда от многослойна компресивна превръзка и специфичен ръчен дренаж, както и от дългосрочен контрол за проследяване на състоянието, допълни тя. Според нея обещаваното от НЗОК не е приложимо и не е клинична пътека за лимфедем.

Лимфедемът не се получава само след онкологично заболяване. Има и първичен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем, уточни Стойчева.

Лимфедемът няма лечение, но в дългосрочен план отокът се ограничава и поддържа с компресивно облекло.

Последното решение на Касата е да реимбурсира компресивен ръкав, но той би ползвал само засегнати от рак на гърдата, което е дискриминиращо и дори за тези пациенти е недостатъчно решение. Решението да се помогне само на малка част от пациентите е прецедент в световен мащаб, коментира Петя Стойчева в предаването "Хоризонт до обед".

По света се реимбурсира по медицинска нужда, не по основно заболяване, подчерта тя.

Решението на НЗОК да се финансират само компресивни ръкави наистина е дискриминационно, смята и Цветелина Милославова, председател на управителния съвет на пациентската организация "Лимфедем".

Според това къде е локализиран лимфедемът, пациентът има нужда от чорап, ръкав, чорапогащник.

Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%, заяви още Петя Стойчева.

"Няма нужда да се стига до тежки състояния, когато се вземат мерки още преди да е възникнал самият лимфедем."

По думите ѝ, в случая става дума основно за лимфедем, който е предвидим.

Следва да има съвместна работа в екип от медицински специалисти – хирург, съдов хирург, лекар по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация към момента в България липсва, отчита и физиотерапевтът от Русе Диляна Желева, която работи с местни онкохирурзи.

Физиотерапевтите са последната брънка, категорична е тя.

Компресивното облекло поддържа вече постигнатото намаляване на отока, поясни Желева.

Според нея са необходими повече специалисти, които да познават проблема детайлно, тъй като сега те са единици.

"Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа."

Повече по темата чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране от специален фонд

Еднофамилните къщи ще бъдат санирани с финансиране по линия на специално създаден фонд за декарбонизация, обяви в Тутракан премиерът Росен Желязков. Първоначално фондът ще разполага със 100 милиона лева, като впоследствие средствата могат да бъдат увеличени.  "С ваучери, около 20 000 лв. ще е стойността на ваучера. Около 100 млн. на година за началото,..

публикувано на 15.11.25 в 20:06

Ниско налягане, негодна за пиене... Проблеми с водата в Сливен

Дейностите по така наречения "Воден цикъл", по който в Сливен се изграждат довеждащи водопроводи и подмяна на водопреносната система, продължават да оставят цели квартали без вода за повече от 24 часа. Последният случай бе от почивните дни миналата седмица, когато над 24 часа домакинствата във високата зона на града бяха без вода или достигаше вода,..

публикувано на 14.11.25 в 08:45

Безплатни лекарства за деца - хубава мярка, но не особено работеща

5 лекарствени продукта за деца до 7-годишна възраст се отпускат безплатно към момента по лекарско предписание . Това са антибиотици, свързани с инфекции в горните и долните дихателни пътища, отит, както и инфекции на кожата и меките тъкани. Това стана възможно от юли тази година, след като депутатите приеха в бюджета на Здравната каса да се..

публикувано на 13.11.25 в 11:21

Защо бизнесът протестира срещу новите изисквания за стоките с висок фискален риск?

14 браншови организации от хранително-вкусовата и питейната индустрия изпратиха до Министерски съвет, Министерството на финансите, Министерството на земеделието и ресорните парламентарни комисии становище , в което категорично настояват Параграф 16 от преходните и заключителни разпоредби да отпадне от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026..

публикувано на 13.11.25 в 10:16

Проф. Ивона Даскалова: Половината от диабетиците не знаят за заболяването си

Неправилното хранене – веднъж дневно, вечер, е сред рисковите фактори за развитие на диабет. Уязвими към болестта са хората с наднормено тегло, наследствено обременените и хората, водещи застоял начин на живот. Това каза в интервю за БНР проф. Ивона Даскалова, началник на отделението по ендокринология в столичната университетска болница..

публикувано на 13.11.25 в 10:05

Експерти: Генеративният ИИ затруднява засичането на порнографско съдържание

Генерираните с изкуствен интелект изображения влизат в инструментариума за изнудване на деца, отчитат от отдела за киберпрестъпност на ГДБОП. Проблемът, че изкуственият интелект помага на педофилите , е регистриран от Станфордския университет преди години. Изследването на учените показало, че преработването на изображение с ИИ трудно може..

публикувано на 13.11.25 в 10:01

Адв. Димо Господинов: Гражданската отговорност много по-трудно се доказва в дигиталното пространство

Книгата "Проблеми на доказването на гражданска отговорност в цифровото пространство на ЕС" ще бъде представена днес. Неин автор е Димо Господинов - адвокат, изследовател и правен активист. В изданието той пише " Дигиталните технологии променят гражданската отговорност и начините, по които тя се доказва ".  Пред БНР Господинов подчерта, че..

публикувано на 12.11.25 в 11:15