Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Светът през седмицата: Все по-малки шансове за скорошен край на войните в Украйна и в Газа

Кадър от първия кръг на руско-украински преговори за мирно уреждане на конфликта в Украйна в двореца Долмабахче в Истанбул на 16 май 2025 г.
Снимка: АП/БТА


През тази седмица на фокус в международните новини беше най-вече Украйна заради проведените в Истанбул втори кръг преговори за спиране на войната. Единственият резултат от кратката среща обаче се изрази в споразумение за нова размяна на военнопленници, по-специално тежко ранените и болните на възраст до 25 години, както и на тела на загинали войници. 

Двете страни са представили една на друга взаимно неприемливи условия за примирие. Русия е предложила спиране на огъня само за два-три дни в определени райони, за да бъдат прибрани телата на загиналите. 

За по-дълъг срок бойните действия ще бъдат спрени само ако Киев започне да изтегля своите сили от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, обяви демобилизация и престане да получава чуждестранна военна помощ. Колкото до окончателното уреждане на конфликта Москва го вижда само при условие, че Украйна няма да се стреми към влизане в НАТО, армията й бъде ограничена по численост и военно оборудване и няма да приема на своя територия чужди военни формирования. Освен това Русия иска украинските територии, за които претендира, включително Крим, да получат международно признание. 

Всичко това стана ясно от публикувания малко след срещата в Истанбул руски проект за меморандум. Като “ултимативен и напълно неприемлив за Киев" определи меморандума президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Украйна извърши тази седмица мащабна атака с дронове по руски авиобази на хиляди километри от фронтовата линия. Особеното в случая е, че дроновете са изстреляни от камиони, паркирани на магистрали в самата Русия, където са били вкарани тайно. Според президента Зеленски при атаките е била унищожена две трети от руската стратегическа военна авиация. Украйна атакува отново, този път под вода, Кримския мост, който беше построен от Русия като връзка с анексирания от нея полуостров Крим. Взривени бяха и два железопътни моста в Русия - в Брянска и в Курска област. При едната експлозия пътнически влак излезе от релсите и има жертви и ранени. Другият взрив причини катастрофа на товарна композиция, чийто машинисти също пострадаха. Като “терористични” определи тези действия руският президент Владимир Путин и видя "опит на Киев да провали мирните преговори". Според Путин при това положение "не може да се говори за нови срещи", особено между него и Зеленски.

Владимир Путин и Доналд Тръмп са провели в сряда едночасов телефонен разговор, който Тръмп нарече “добър, но не такъв, който ще доведе до незабавен мир".

Подхранените от Доналд Тръмп очаквания за ново примирие в Ивицата Газа не се оправдаха. Радикалната палестинска групировка "Хамас" поиска промени в американското предложение, което предвижда 60-дневно спиране на огъня и размяна на 28 от 58-те останали заложници за повече от 1200 палестински затворници. От "Хамас" заявяват, че са готови да освободят 10 заложници и да предадат телата на 18 загинали в замяна на освобождаване на палестински затворници, но искат не примирие, а край на войната и изтегляне на израелските войски от Газа - условия, неприемливи за Израел. Като "напълно неприемливо" определи искането на Хамас и специалният американски представител за Близкия Изток Стив Уиткоф. САЩ блокираха в Съвета за сигурност проекторезолюция, в която се настояваше за "незабавно, безусловно и трайно прекратяване на огъня между Израел и "Хамас" в Ивицата Газа. Мотивът за ветото на Вашингтон е, че текстът не осъжда групировката и не призовава групировката да се разоръжи и да напусне анклава.

Почитател на Доналд Тръмп стана президент на Полша. Националистът Карол Навроцки, подкрепен от опозиционната консервативна партия "Право и справедливост", получи 50,9 процента от гласовете, а за неговия опонент - либералният и проевропейски настроен кмет на Варшава Рафал Тшасковски гласуваха 49,1 на сто от избирателите. 42-годишният нов президент на Полша Карол Навроцки е известен като евроскептик и тъй като има право на вето върху законодателството, се очаква да блокира редица стъпки на управляващата либерална коалиция на премиера Доналд Туск особено във вътрешната политика. В първото си интервю след изборите Навроцки нарече Туск "най-лошият премиер, който Полша е имала от 1989 г.” и обеща, "силна съпротива от страна на президентския дворец". Веднага след като беше потвърдено, че кандидатът на управляващите за президент е заубил изборите, премиерът Доналд Туск обяви намерение да иска вот на доверие от парламента във Варшава. "Искам всички да видят, включително нашите опоненти, у дома и в чужбина, че сме готови за тази ситуация и разбираме сериозността на момента, но че не възнамеряваме да направим нито една крачка назад", подчерта Туск. Дали правителството му ще получи доверие от парламента, за да продължи да управлява, ще стане ясно на 11 юни.

В правителствена криза тази седмица изпадна Нидерландия. Премиерът Дик Схоф подаде оставка, след като крайнодесният лидер Герт Вилдерс изтегли своята “Партия на свободата” от и без това крехката управляваща коалиция. Вилдерс обясни действията си с отказа на своите коалиционни партньори да затворят страната за имигранти. Действията на Вилдерс предизвикаха гневна реакция от страна досегашните му коалиционни партньори от Консервативната партия и центристите. Те го обвиниха в безотговорност в момент, когато в Европа продължава да има война. Предсрочните парламентарни избори в Нидерландия ще се проведат на 29 октомври.

Независимо от подобни политически сътресения в Европейския съюз, единната европейска валута ще обхване от догодина още една държава. България изпълнява всички критерии, за да въведе еврото от 1 януари 2026-та, обявиха тази седмица Европейската комисия и Европейската централна банка. Въз основа на докладите на ЕК и ЕЦБ, на 19 юни финансовите министри на страните-използващи еврото, ще приемат препоръка за приемане на България в еврозоната. Препоръката трябва да бъде одобрена от министрите на икономиката и на финансите на всички от ЕС и утвърдена на лидерската среща на 27-те в края на юни. След това предстои да се произнесе и Европейският парламент. Процедурата трябва да приключи на 8 юли, когато страните от групата на еврото ще приемат окончателно всички решения за присъединяването на България към еврозоната от 1 януари следващата година.

Кога ще приключат и търговските спорове между ЕС и САЩ е въпрос, който остава без отговор, но тази седмица Брюксел и Вашингтон демонстрираха оптимизъм. Американският търговски

представител Джеймисън Гриър и еврокомисарят за търговията Марош Шефчович определиха като “продуктивна” и “конструктивна” срещата си, която проведоха в Париж в сряда. Желание да бъдат уредени търговските разногласия и между САЩ и Китай е било демонстрирано по време на тазседмичния телефонен разговор между президентите Доналд Тръмп и Си Цзинпин. Двамата са се договорили да бъдат проведени нови двустранни преговори по митническите въпроси.

И още едно събитие, което няма пряка връзка с актуалната международна политика, но така или иначе привлече внимание: Напрежението между Доналд Тръмп и доскорошния му специален сътрудник - милиардерът Илон Мъск, тази седмица достигна критична точка. Той ескалира, след като Мъск определи като "отвратително извращение" обсъждания от Конгреса законопроект за разходите, който предвижда и премахване на данъчните облекчения за потребителите за електромобили. Наред с острите си изказвания, милиаредрът написа още, че без него Тръмп е щял да загуби изборите. 

"Мъск е полудял", отвърна президентът и заплаши да прекрати държавните договори с компаниите на милиардера, на когото доскоро разчиташе за отмизира държавните разходи и обсипваше с похвали.

Обзора на международните новини от седмицата слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Ерол Емилов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Доналд Тръмп

Възможно е Тръмп да не направи обръщение в британския парламент

Някои британски медии спекулират, че на Доналд Тръмп може да му бъде отказана честта да направи обръщение пред двете камари на парламента по време на държавното си посещение във Великобритания по-късно тази година.  Само преди дни френсикят президент Еманюел Макрон, който беше на тридневно държавно посещение в Обединеното кралство, беше поканен..

публикувано на 12.07.25 в 16:19

Тръмп налага мита от 30% за ЕС и Мексико в сила от 1-ви август

Американският президент Доналд Тръмп обяви мита от 30 процента за Европейския съюз и Мексико в сила от 1-ви август. Тръмп разкри новите ставки в писма до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на Мексико Клаудия Шайнбаум, които публикува в социалната си медия Truth Social. В писмата той предупреди, че ако..

публикувано на 12.07.25 в 16:06

Голям пожар във фабрика за пластмаса в Рицона, северозападно от Атина

Голям пожар се е разразил във фабрика за пластмаса в Рицона, северозападно от гръцката столица Атина, съобщи електронното издание на вестник "Катимерини". 150 пожарникари се борят се борят с огъня в индустриален комплекс в Лондон Гъст черен дим се издига във въздуха. Не се съобщава за пострадали при пожара, като причините за него засега..

публикувано на 12.07.25 в 15:58
Иранският външен министър Абас Арагчи (вдясно) и президентът на Русия Владимир Путин - Москва, 23 юни 2025

Путин ще подкрепи "нулево" обогатяване на уран от Иран

Руският президент Владимир Путин e заявил пред своя колега от Съединените щати Доналд Тръмп, както и пред представителите на Техеран, че ще подкрепи идеята възобновеният Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) да включва искане Иран да спре обогатяването на урановите си продукти, съобщи в събота американското онлайн издание Axios...

публикувано на 12.07.25 в 15:51

Бури и проливни дъждове предизвикаха локални наводнения в Испания

Бури и проливни дъждове предизвикаха локални наводнения в Испания. Най-сериозни са щетите в областите Арагон и Кастилия и Леон. Властите в Арагон изпратиха в полунощ съобщение до жителите чрез системата ES-ALERT с предупреждения за опасно време. Освен това хората бяха призовани да не пътуват, както и да не влизат в мазета и гаражи. На места..

публикувано на 12.07.25 в 15:37
Заседание в Бундестага

Германското правителство се изправи пред първата си голяма криза

Точно преди лятната пауза на Бунддестага германското правителство се изправи пред първата си голяма криза. Управляващите в коалиция християндемократи и социалдемократи влязоха в остър конфликт за разпределението на местата в Конституционния съд. Какви са изпитанията, пред които се изправя новото правителство в Берлин? Кой да заеме..

публикувано на 12.07.25 в 15:34

"Коперник": Месец юни 2025 г. е третият най-топъл юни в световната история

Месец юни 2025 г. е третият най-топъл юни в света в историята на наблюденията според Европейската служба за изменение на климата "Коперник". В България юни 2025 г. е бил един от най-сухите месеци за последните 100 години, със сериозен дефицит на валежи и температури, наподобяващи средата на лятото. В нашата страна юни наподобяваше юли по..

публикувано на 12.07.25 в 15:12