"Винаги на първо място ме интересуват пластичните проблеми. Темите могат да бъдат всякакви, но мен ме интересува пластиката – как мога да направя в мъжки, женски и среден род, единствено и множествено число как мъжът, жената, детето да имат една форма, когато са сами, и каква форма да добият, когато стават в тълпата, в множествено число. Чисто пластичен проблем съм си поставил", обясни пред БНР Койчев и добави, че е направил скулпторите в малко по-голям размер от естествения ръст, а материалът е стиропор.
Материалът няма много значение, защото произведението се случва в главата на зрителите, допълни доц. Лозанов в предаването "Хоризонт до обед".
"Въпросът е там как се изгражда, до какви мисли води, начинът, по който се преживява".
По думите му творбите на Павел Койчев имат собствена съдба:
"В един момент то вече не е толкова зависимо от автора, а тръгва нанякъде".
Каталогът "Пластики и прочити" е издаден от самия Павел Койчев, аз съм автор на текстовете, уточни доц. Лозанов.
"Аз съм мотивиран да пиша за всяко нещо, което той създава. Тези работи попадат в публичното пространство, в медиите и Павел ги събра в две книги, които сега са обединени в една. Това са неговите работи плюс моите текстове. В тази книга са събрани моите прочити на неговите работи".
За Павел Койчев смисълът да съществува изкуството е да води разговор със Създателя, обясни още доц. Лозанов и добави:
"А в съвременния свят и във връзка с трансхуманизма, Койчев има тревога, че този разговор със Създателя нещо не върви добре и че човекът е добил отново самочувствие, че той може да се изравни със собствения си Създател и може да започне да строи отново Вавилонска кула. Това са големи, рисковани въпроси. Сега като че ли сме отново на прага човекът да добие огромно технологично самочувствие и да си помисли, че той сам може, подобно на Господ, да решава съдбите на хората. Това е голяма опасност и в изкуството на Павел Койчев стои предупреждение".
Цялото интервю на Ирина Недева с доц. Георги Лозанов и Павел Койчев в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..
Петър Делчев - един от изявените български цигулари, завърши житейския си път на 24 октомври 2025 г. в Италия - страната, в която живя в последните години. Той остава в историята на българското цигулково изкуство като носител на награди от престижни международни конкурси - първа на „Ян Коциян“ в Чехословакия и двукратен носител на четвърта награда..
" Истинското противопоставяне ще се появи на парламентарни избори. Колкото повече агонизира държавата, а тя в момента агонизира, толкова по-голяма вълна..
Дъжд
Облачно
Значителна облачност с дъжд