Войната в Украйна става все по-интензивна: И по земя, и по въздух

С това бойните действия, които така и не спряха по време на преговорната интерлюдия, отново излизат на преден план.

Войната в Украйна става все по-интензивна както на земята, така и в небето. Борбата за контрол над въздушното пространство на страната може да реши всичко. И все по-ясно си проличава колко неравна е тази борба.

"Паяжина" - операцията, при която украинските тайни служби унищожиха по най-консервативни пресмятания поне 12 руски стратегически бомбардировача на летищата им около Полярния кръг и край руската граница с Монголия, бе повече ефектна, отколкото ефективна.

"СБУ нанесе на Москва загуби, които тя не може да възстанови. Някои от ударените самолети не се произвеждат вече от 30 години. Така че операция "Паяжина" не бе просто огромен феномен в информационното пространство. Но, въпреки това, тя само ще усложни операциите на руската стратегическа авиация. Ударите с крилати ракети по украинските градове продължават, макар и от по-малко бомбардировачи", отбелязва Емил Кастехелми от Black Bird Group. На 6 юни - пет дни след "Паяжина" - руски стратегически бомбардировачи отново бяха използвани за ударите по Украйна. Но те са само един от елементите в многообразния арсенал, използван от руското командване. Всяка нощ срещу Украйна са насочени балистични ракети с наземно базиране, кораби, подводници. Към страната летят стотици дронове. Сред най-засегнатите в последно време са Киев, Харков, Одеса, Херсон.

"Украйна няма подобаващ отговор за тези атаки, в смисъл че не може да нанесе контраудари по производствените центрове в Русия в същия мащаб и със същата ефективност, с които руснаците удрят нейната военна индустрия. Да, украинците достигат отделни фабрики в Русия с безпилотните си апарати, но не са в състояние да парализират руското производство на ракети и дронове", допълва Кастехелми. Три години санкции от Г-7 и Европа изглеждат също толкова безсилни срещу военнопромишления комплекс на агресора - поне според данните, които цитира Густав Гресел от австрийската Национална академия по отбраната.

"Руснаците увеличиха значително производството на оръжие за въздушни нападения. Според украинското военно разузнаване, през тази година те ще произведат между 600 и 700 балистични ракети, около 2600 крилати ракети и 34 хиляди дрона тип "Шахед". Това е огромно количество - доста повече от прехващачите за такива ракети, които Западът произвежда. Цялото западно производство възлиза на 650 бройки годишно на ракети PAC-3 за системите Patriot, около 1200 ракети Amraam за системите NASAMS и изтребителите Ф-16 и до 500 боеприпаса за IRIS-T. Така че ситуацията е доста напрегната, да не говорим, че, предвид отношението на американците, едва ли цялата западна продукция на такива боеприпаси ще бъде насочена към Украйна."

Въпросът е докога при това съотношение на силите и възможностите Украйна ще може да защитава това, което е останало от енергийната й система и оръжейното ѝ производство, посочва Гресел.

"Руснаците бомбардират градовете, знаейки, че украинците не могат да си позволят да не ги защитават и че затова ще изразходват ограничените си ресурси. Веднъж щом средствата за противовъздушна отбрана бъдат изчерпани, руснаците ще прехвърлят усилията си върху оръжейните фабрики, които успеят да открият. И това ще е огромен проблем, защото способността на украинската армия да сдържа руското настъпление днес почива до голяма степен на дроновете, които Украйна сама произвежда. Без оръжейната си индустрия, Украйна нямаше да оцелее до днес."

Руското превъзходство във въздуха се усеща особено болезнено на фронта и в близките до фронта селища, казва Густав Гресел. Фронтовите бомбардировачи използват масирано управляеми бомби, за да правят на пух и прах украинските укрепления и да унищожават пилотите на дронове. Украинските Ф-16 са твърде малко (едва двайсетина), претрупани със задачи и с твърде остарели радарни и оръжейни системи, за да елиминират тази опасност. Този фактор се наслагва върху другите фактори, действащи за развоя на бойните действия.

Миналата неделя московските медии гръмнаха с новината, че руски механизирани подразделения са достигнали западните граници на т.нар. Донецка народна република и вече настъпват в Днепропетровска област в централна Украйна.

"Това, че руснаците са навлезли в още една украинска област, е по-скоро политическо събитие, свързано с пропагандата на Русия. Във военно отношение то е част от по-широка операция, при която руснаците разширяват фланговете си в опит да обкръжат град Покровск в Донбас. Но като цяло, колкото и да се перчат руснаците, развоят на бойните действия не променя динамиката си", коментира Емил Кастехелми.

Днепропетровск представлява съвсем малък участък от 1000-километровата фронтова линия, която се извива от долното течение на Днепър през Запорожието и Донбас около Харков и чак до североизточна Украйна.

"Горещите" точки по фронта са много. Една от тях, разбира се, е Сумска област. Там руснаците се опитват да се придвижат достатъчно близко до Суми, за да го подложат на своите дронове. Тогава и този град ще бъде заплашен да остане без население, също както Херсон.

"Руснаците настъпват от три страни към Константиновка в Донбас. Там постигнаха напредък, доста сериозен за техните стандарти", отчита австрийският анализатор Густав Гресел.

"Град Константиновка ще бъде основната цел на руснаците това лято. Вероятно ще се опитат да превземат и Покровск, или поне да създадат условия за обкръжаването му. Проблемът им е, че през цялата на 2024 година досега те не можаха да завладеят някой истински значим град - такъв, който преди нашествието да е бил с повече от 20 хиляди жители. Така че ще се стремят да постигнат по-значими военни успехи преди следващите преговори. Дали ще успеят, ще зависи много от надпреварата в дронните технологии през следващите месеци", пояснява Емил Кастехелми.

Засега, в първия етап на разгръщащата се пролетно-лятна руска офанзива, развоят не е никак благоприятен за украинците. Изтласкана от руската Курска област през април, украинската армия отстъпва позиции и в Донбас. Причините за руското надмощие остават същите:

"Украинското командване не успява да попълни загубите си и да генерира повече ресурси, за разлика от руското. Общата тенденция е, че Украйна губи територии, а руснаците печелят, макар и с големи загуби за всеки квадратен километър. През май те завзеха повече земя, отколкото през всеки друг месец от началото на годината. Темпото им на настъпление се ускорява до темпото от октомври и ноември миналата година", уточнява Кастехелми.

През септември миналата година началникът на Главното разузнавателно управление на армията Кирило Буданов предрече, че към средата на 2025-та на Кремъл може да се наложи да разпореди задължителна мобилизация, ако иска да продължи бойните действия със същата интензивност. Прогнозата му не се сбъдва, но и начинът, по който руското военно и политическо ръководство пресмята ресурсите, с които разполага, е впечатляващ за западни анализатори като Густав Гресел:

"Руснаците използват все по-малко бронирана техника. Защото на практика ще останат без танкове и бойни машини на пехотата, ако продължават да ги губят по същия начин, както през миналата година. Затова жертват пехотата си и понасят значително по-големи загуби в хора, защото все още имат много хора за жертване."

Демографското надмощие на Руската федерация е проблем, на който Украйна и поддръжниците й изглежда не могат да намерят противодействие. И това се осъзнава в Киев, изтъква Гресел:

"Миналата година Путин подписа указ за облекчаване на дълговете на онези, които се запишат за участие в "специалната военна операция", и видяхме след това как наборът на доброволци нарасна. Високата инфлация и високите лихвени проценти, които скочиха нагоре след нашествието в Украйна, оставиха без средства множество домакинства и малки бизнеси в Русия. Така че записването за СВО се оказа единственият начин за човек да се отърве от кредитите си. Този вид финансови стимули ще продължат да действат още известно време и след това властите ще измислят нещо друго. Един украински офицер ми сподели веднъж, че руснаците ще имат достатъчно хора за армията си до 2036 година. Но Украйна не разполага с толкова хора."

Русия печели дългите войни, обича да изтъква Владимир Медински - бившият министър на културата на РФ, сочен за автор на много от историческите писания на Владимир Путин и предпочитан от него за ръководител на преговорите с украинците. Тези дни Медински отново изтъкна за пример победата на Петър Велики над Швеция в Северната война, продължила през първите 21 години на XVIII век. Всъщност през вековете Русия е водила и по-дълги, но не така успешни войни, като Ливонската по времето на Иван Грозни, и не чак толкова дълги, но катастрофални като Кримската, Първата световна и Афганистанската. Но в ситуацията днес Медински може да се окаже прав в едно - че ако украинците не приемат сегашния ултиматум на Русия, в бъдеще ще трябва да се примиряват с по-тежки "реалности на терен".

"Въпреки че украинската армия се отбранява относително успешно по много направления, руснаците все пак завладяват стотици квадратни километри всеки месец. Украинската армия не е в състояние да проведе такава голяма контраофанзива, с която руснаците да бъдат изтласкани към Крим. За Киев сега най-важното е да се опита поне да стабилизира фронтовата линия", е мнението на финландския военен наблюдател Емил Кастехелми.

Без да оспорва тези констатации, Густав Гресел е на мнение, че предсказанието на Медински далеч не е сигурно. Чрез преговорите в Истанбул и преди това в Саудитска Арабия руснаците сполучиха да убедят Доналд Тръмп да не увеличава помощта за Украйна, обещана и заплатена от предшественика му Байдън. Тази сполука, на свой ред, укрепи самоувереността на Кремъл, че ще пречупи украинците, но Европа все още може да го опровергае:

"Европейците може да са бавни, може да са мудни, но в крайна сметка каквото трябва да се случи, се случва. Да вземем за пример как се оползотворяват замразените активи на руската централна банка. Те се превърнаха в главната артерия за украинската отбранителна индустрия. За да произвежда дронове и други оръжия във все по-големи количества, тя се нуждае от средства за набавяне на части и суровини. Чрез заемите, подплатени с приходите от руските активи, намерихме траен и устойчив начин да финансираме този процес", казва Густав Гресел.

"Визитата на германския министър на отбраната Писториус в Киев тази седмица показа, че поне Германия започва да взема мерки, без да чака помощ от Вашингтон. Подписани бяха договорености за съвместно производство с украинците в отбранителната сфера. Европа има потенциала и може да помогне на Украйна да оцелее. Въпросът е ще се задейства ли достатъчно бързо."