Паулина Николова: Аз съм щастлив човек

Те са майка и дъщеря. И двете са “златни момичета” – Паулина и Стилияна Николови. Стилияна е идол и вдъхновение за малките момиченца в България и по света. 

Майка ѝ, Паулина Кръстева (сега Николова), е двукратна световна и веднъж европейска шампионка с ансамбъла по художествена гимнастика. Баща ѝ, Илия Дяков, е двукратен шампион на България с ЦСКА, участник на Световното първенство през 1986 г., докоснал се до легендата Марадона. 

Повече от 30 години спортното семейство живее в Кайро. В Египет се ражда и Стилияна. Там тя прави първите си стъпки в художествената гимнастика под ръководството на сестра си Паола. 

 „Никога не съм искала и не съм целяла дъщерите ми да вървят по моя път. Никога не съм ги натискала да се занимават с това, с което аз съм се занимавала. Те двете израснаха покрай мен в залата, защото аз работя като треньор. Бях абсолютно против голямата ми дъщеря да се занимава с художествена гимнастика, но ми я наложиха. Започна да тренира с друг треньор, докато не видях, че започва да се развива, и тогава я поех. Тя имаше същите качества, каквито има и Стилияна, но тогава имах много работа, нямахме материални възможности да ходя с нея по състезания. Беше си българка, както и Стили. Играеше извън класирането на египетските състезания. В началото я пуснаха в класирането – стана първа – и оттогава ѝ забраниха да се състезава. Винаги сме били чужди там. Впоследствие тя стана треньор. Почти можем да кажем, че тя е първата треньорка на Стили. Аз само помагах, понеже и двете са малко „остри камъни“. Помагах, когато имаха проблеми. Напътствах ги. Между другото, когато Стили каза, че иска да дойде на тестовете за националния отбор, аз бях против. Беше само на 13 години. Реших, че е малка и че просто не можем да се отделим с нея в друга държава. Не можехме да се върнем в България, защото не се знаеше какво ще стане. Но тогава баща ѝ каза: ‘Виж какво – не можахме на другите ни две деца да дадем тази възможност за развитие. Нека опитаме – ако не стане, ще си я приберем, и аз се съгласих.“, така започна разказа си Паулина Николова. 

 За това какво е да си майка на състезател на световно ниво, за трепетите и вълненията, които изпитва, когато Стилияна е на състезание, за художествената гимнастика днес и за новия правилник, оценката за артистичност и намерението на Международната федерация да въведе система за оценяване в реално време – можете да чуете в звуковия файл. 

 Географията на художествената гимнастика се разширява. На Световното първенство за девойки в София имаше представителки от Сирия, Ливан и Мадагаскар. „Когато заминах през 1993 година, бяха на много ниско ниво, но започнаха да се развиват. Тук говорим за клубно ниво. Канят чужди треньори. От родителска гледна точка – доста са запалени. Имат много голям избор от деца. Но образованието не им позволява да се занимават професионално със спорт. Там професията треньор не е достатъчно облагодетелствана материално. Спортни училища няма. Нямат национален отбор. На големите състезания се прави селекция от клубни състави, и те представят Египет. Едно дете там тренира максимум по три часа на ден“, споделя още Николова. 

 Още за това как се работи в Египет, склонна ли е Паулина Николова да се върне да работи в България и какъв подарък още очаква съдбата да ѝ поднесе – можете да чуете в звуковия файл.