Сърджан Цвиич: По-добре ще ни е, ако имаме премиер, който не слуша безпрекословно президента и коалиция

"Помпай!" Това е един от лайтмотивите на студентските протести в Сърбия, които продължават вече повече от 8 месеца. "Помпай до края, докато не се пукне балонът." 

Миналата събота - на Видовден - в Белград се проведе огромен протестен митинг, който се оказа втори по големина от началото на кризата през ноември миналата година. 140 000 души се събраха на него. В последствие станахме свидетели на десетки арести и полицейско насилие. Студентите обявиха радикализация на протеста с гражданско неподчинение и блокади на улици и кръстовища в сръбските градове. 

И за първи път настояха за предсрочни избори - директно предизвикателство срещу президента Александър Вучич, който отхвърли ултиматума и заяви, че Сърбия ще победи. А по-късно отправи благодарност към Москва за разбирането. Кремъл изрази мнение, че в Сърбия имало опит за "цветна революция".

Защо чак сега, коментира пред БНР Сърджан Цвиич от Белградския център за политика на сигурността:

- Според мен първата причина е, че процесът на вземане на решения в това движение - чрез пряка демокрация и всеобщи обсъждания по факултетите - отнема време. А и от самото начало характерът на това студентско движение не беше политически. След падането на гаровата козирка в Нови Сад на 1 ноември студентите поставиха искания, които се отнасяха до върховенството на правото. Мина обаче достатъчно време, за да си дадат сметка, че тази власт е напълно нелегитимна и недемократична. И че няма никакво намерение да се съобразява с тях.

- Властите също се радикализират. Полицията действа брутално - бие и арестува дори непълнолетни. Напрежението опасно расте - помпа се, както се пее в една от песните на протеста. Да не би, не дай Боже, да се спука скоро?

- Всички от това се опасяваме. На 28-и беше нещо като показно учение за това какво може да се случи. Още в сутрешните часове президентът и някои негови съпартийци твърдяха, че след 9,00 вечерта ще избухне насилие, т.е. след официалния край на Видовденския митинг. И всички се питаме как са могли да знаят, че така ще се развият нещата. Но полицията пристигна тъкмо, когато беше казал президентът - малко преди 10,00 ч. Тази полицейска намеса до такава степен разбуни гражданите, че ето вече цяла седмица продължават блокадите и гражданското неподчинение. Но вижте - още от началото на протестите през ноември всеки път, когато ситуацията се поуспокои, властите като че нарочно предприемат нещо, което ескалира напрежението. Трудно ми е да кажа къде ще е границата.

- Студентите дълго време не искаха да се обвързват с политическата опозиция, но искането за извънредни избори предполага еволюция в отношенията с нея. Има ли такава...?

- Да, разбира се, че има. Студентите подкрепиха опозиционните кандидати на местните избори в Косйерич и Зайчар в началото на миналия месец. Там се видя как тази власт ще се държи на бъдещи парламентарни избори, ако има опасност да ги загуби. Нека припомня, че партията и коалицията на Вучич управляват във всички общини в Сърбия. Единствено Ниш е на опозицията. И пак на тези местни избори бяха наляти милиони евро за купуване на гласове и за какви ли не други машинации, за да се осигури победата на Вучич. И макар тя да беше осигурена номинално, резултатите бяха катастрофални за него. През 2021 г. той е спечелил там по около 80 процента от гласовете - също като на избори в Северна Корея. А сега - 49 и 52 на сто. Този резултат показва, че партията на Вучич отслабва въпреки неравностойните условия за опозицията. Обезпокоително е обаче другото заключение, което може да се направи. Ако са готови да задвижат цялата си партийна машина, за да се задържат на власт в две такива малки и незначителни общини, какво ли ще направят на големите избори? Това, в комбинация с насилието по улиците, не дава надежда за намиране на мирно решение на дълбоката политическа криза в Сърбия.

• Сръбските студенти с призив: Всички в Белград да спрат работа тази сутрин
• Пета поредна нощ на антиправителствени протести в Сърбия
• Бойко Василев: Вучич е притеснен, че изпуска подкрепата на Путин
• Бисер Банчев: Следващите дни протестиращите в Сърбия ще се радикализират

- Да предположим само, че Вучич изненадващо се съгласи за предсрочни избори. Има ли условия за честен и справедлив вот? Опозиционните партии отдавна настояват за реформи в изборния процес.

- Абсолютно не. На всички е ясно като бял ден. Включително на студентите. Но те често споменават факта, че при подобни условия опозиционните партии победиха Слободан Милошевич на изборите през септември 2000 година и се стигна до знаменития 5 октомври, когато властта беше предадена по демократичен път. Забравят се обаче два важни факта. Първият е, че тогава международната общност подкрепяше активно демокрацията в Сърбия. А сега случаят въобще не е такъв - част от международната общност просто стои на страна, а друга част направо поддържа настоящата власт. Втората важна разлика е, че по времето на Милошевич още нямаше толкова добре развита практика за купуване на гласове, а също и за оказване на натиск върху избирателите да гласуват за управляващите. Зная, че това може да звучи малко странно в контекста на войните през 90-те години и всичко останало. Но изглежда настоящата авторитарна власт дълги години се е учила от грешките на своя предшественик и е усъвършенствала почти до перфектност машината си за изборни манипулации.

- Ако потърсим аналогия в не толкова далечното минало, по какво прилича новата фаза на настоящите студентски протести с демонстрациите срещу Милошевич през 1996 и 1997 година, когато властта му само беше отслабена, и с 2000-ната?

- Има много прилики. Защото може би днешните студенти знаят доста за протестите преди 30 години. Това е видно от лозунгите и плакатите им. Ще ви дам пример. По някаква причина един от символите на студентския протест през 96-а беше знамето на отбора на "Ферари" във "Формула 1" - може би, за да избегнем някакво политическо обвързване, каквото избягват и днес студентите. И те също развяват същия флаг по белградските улици. Освен приликите обаче има и големи разлики. Тогавашните студенти - аз също бях сред тях - бяхме напълно изолирани от останалия свят. Никъде не можехме да пътуваме в Европейския съюз, защото ни трябваше виза. И нямахме друг избор освен да протестираме. С днешните студенти е съвсем различно. Да, те също като нас искат да живеят в нормална страна, която да им предоставя възможности да си изградят живота, семейството и бъдещето. Но за разлика от нас, те могат и да се откажат и да си тръгнат. Визи не им трябват. Сравнително лесно могат да си намерят работа в Австрия или в Германия... Но пак се борят.

- Не ви ли липсва някой като Зоран Джинджич днес?

- Самият Зоран Джинджич ни липсва. Често ни задават този въпрос напоследък много международни наблюдатели - кога ще се появи някоя алтернатива на Вучич. Но аз мисля, че би било много лековито за Сърбия да не се появява някой нов лидер. Стигат ни вече лидери - много мъже са доминирали тази страна и нищо кой знае колко добро не е произлязло от това. Повече лошо, отколкото добро. Единственият период, в който не сме имали някой изтъкнат лидер, беше когато Джинджич беше премиер, а Кощуница - президент. Тази хетерогенност във властта не беше нещо лошо. По-добре ще ни е ако имаме премиер, който не слуша безпрекословно президента и коалиция, която за да стане нещо, трябва първо да постигне консенсус. Аман от единовластие и авторитаризъм! Стига ни толкова! Време е да обърнем страницата.

- Вучич се брани от опонентите си с обвинения, че са инструменти в ръцете на някой отвън, който се опитвал да провокира Майдан и цветна революция, за да съсипе Сърбия. А може ли той самият да разчита на помощ отвън?

-  Ако хипотетично загуби извънредни избори и реши да се опита да задържи властта с някакви противоконституционни методи, единствените, от които би могъл да се надява да получи подкрепа, са авторитарните му приятели. От този в Будапеща, който обаче не вярвам да мине някои червени линии на Европейския съюз, както и от тези в Русия и в Китай. Но Русия е далеч. Когато през 2000 година Милошевич загуби властта, всички искаха да имат пръст в демократичните процеси в Сърбия. Та тогавашният руски външен министър Иванов присъстваше на мирното предаване на властта от Милошевич на Кощуница при закрити врата. А сегашният външен министър на Русия - Лавров - даже не можа да дойде в Белград след началото на войната в Украйна, защото никоя страна от НАТО не го пусна да прелети през въздушното й пространство.
 Геополитическата реалност е напълно различна вече. Русия, бих казал, няма нито сила, нито енергия в излишък да се бори за някой залязващ диктатор на Балканите. А западните му партньори при такъв сценарий, много бързо ще го зарежат.