Тритикале - житната култура на бъдещето. С какво се различава от традиционните сортове?

"Една универсална зърнено-житна култура, която има по-голямо приложение дори от хлебната пшеница".

Тритикале може да се употребява за сладкарски и хлебни изделия, за фураж, за производство на биоетанол и на биогаз, посочи еспертът.

"Тази биомаса вече е обект на експорт, тъй като тя се цени много в Близкия изток".

Тритикале има по-високо протеиново съдържание, съдържа и незаменими аминокиселини, поясни той.

"Културата има устойчив характер. Изисква по-малко препарати за растителна защита, необходими са по-малко торове. По-лесна е за отглеждане, отколкото обикновената пшеница. Получават се и по-високи добиви".

"Масово не се познава както от земеделските производители, така и от потребителите.

Има глутен, но той е в по-малко количество, отколкото в обикновената пшеница".

В България няма и активен пазар за този вид зърно, посочи доц. Христо Стоянов. 

Най-големите производители на тритикале в момента са Полша, Германия, Канада и Аржентина. В България, а дори и на Балканския полуостров, единственото място, на което се води пълномащабна селекционна програма на тритикале, е на демонстрационните полета на Добруджанския земеделски институт – Генерал Тошево.