68-а Международна туристическа регата "ТИД – 2025"

Река Дунав отново събра приключенци от цяла Европа - участниците в 68-та Международна туристическа регата "ТИД – 2025" акостираха в силистренското село Ветрен. Там, където традицията и реката се срещат, местните хора вече десетилетия посрещат гребците с гостоприемство, фолклор и вкусни чорби. Но наред с радостта от срещата, не липсват и гласове на недоверие - че усилията на местната власт не стигат, а държавата остава встрани от това уникално събитие.

Близо 130 гребци от Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Сърбия, Хърватия, България, както и от Испания, Португалия, Швейцария и Нидерландия, излязоха на българския бряг във Ветрен. Като около 90 от тях са българи, сред тях и такива, които са от самото начало. Те вече два месеца следват течението на Дунав - от старта в германския град Инголщат до финала в румънска Браила. За тях това не е състезание, а пътуване през култури и съдби, изпитание на духа и тържество на приятелството.

Сред тях тази година личат и две български имена - 6-годишната Карина Петрова и над 80-годишният Иван Иванов. Те доказват, че Дунав няма възраст, разказа Стелиян Бонев, ръководител на българския етап, като самия той участва в регата 19 години. Но истината е, че с времето броя на участниците, като че ли намалява, каза още той.

Биляна Кисева гребе сравнително отскоро, но и тя е тръгнала от самото начало, от извора на Дунав.

Тук традицията пази имената на хората. Бившият кмет Неделчо Кескинов е човекът, който преди десетилетия записва Ветрен като бивак за международната регата. Оттогава селото всяка година чака лодките, палатките и смеха на гребците.

Във Ветрен гребците бяха посрещнати с народна музика и песни, а уханието на рибена и бобена чорба огря брега така, както залезът облива реката в злато. Близо 30 години настоящата кметица Иванка Славова посреща участниците в дунавската регата, като лично тя приготвя вкусната вечеря.

Регатата продължава пътя си към Браила. За Ветрен остават шумът на вълните, следите от лодките и споменът за срещи, които превръщат обикновено село в част от голямата история на Дунав. А за хората тук остава и надеждата, че един ден гостоприемството им ще бъде срещнато и с грижа от по-високо място.

Още по темата в звуковия файл.