"Без изстрел: как Яворов и другарите му превзеха Кавала“

"Аз не живея, аз горя. Непримирими в гърдите ми се борят две души". Този стих от едноименното стихотворение на Пейо Яворов описва тъй добре двойствеността на поета. На пръв поглед той е загърнал себе си с палто от нежни думи, но по време на Балканската война Яворов оставя това палто на закачалката си у дома. 

Вместо това той облича военна униформа и дори успява да превземе гръцкото пристанище Кавала само с трима негови другари от ВМОРО. И малко вяра, разбира се, подплатена от едно библейско съвпадение.

Годината е 1912-та. По стъпките на Свети Павел, през Филипи до Кавала, се понасят четирима воеводи от ВМОРО. Пейо Яворов, Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров. Облечени във военни дрехи, те се появяват пред турския караул в беломорското пристанище и заплашват стражарите, че в гората над града се крие българска армия. Готова да нападне града във всеки един момент."

За това разказва Катя Зографова, директор на къщата музей "Никола Вапцаров". 

Този "блъф" се оказва успешен, воеводите залавят в плен караула и отиват в конака, където водят преговори за предаването на Кавала. Християнско множество се събира на центъра, за да слуша пламенната реч на Яворов от втория етаж, който обявява оттам, че градът вече е в български ръце.

В спомените на Михаил Чаков пише, че нито един от четиримата не е могъл да повярва, когато турските войски предават оръжията си. И по този начин воеводите превземат Кавала без да се чуе гръм от нито една пушка.

Още по темата в репортажа на стажант-репортера Павел Стоев за "Нощен Хоризонт".