Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За руските дронове над Полша

Яцек Тароцински: Не става дума за нападение, но определено е ескалация и провокация

| Интервю
Полски военни в селище край Люблин, където покрив бе срутен от паднал дрон, 10 септември 2025 г.
Снимка: Ройтерс

Войната срещу Украйна отдавна "преля" отвъд границите й. И вчера дронове предизвикаха пожари в Приморск. Безпрецедентното в случая бе, че ударът достигна главното руско пристанище за танкери на Балтийско море, но не и самият факт, че бе нанесен на територията на Руската федерация - това отдавна не представлява нещо ново. Безпрецедентното, което се случи по-рано тази седмица, бе "преливането" на войната на запад от Украйна.

В нощта на вторник срещу сряда, в хода на поредното масирано въздушно нападение над страната, една немалка група от руските дронове се отклони и навлезе дълбоко във въздушното пространство на Полша. За пръв път от началото на войната преди три години и половина (и за пръв път след многократни, макар и не така мащабни нарушения) авиацията на НАТО откри огън по летателни апарати на руските въоръжени сили. Въпреки реакцията на полските и съюзническите военновъздушни сили, част от дроновете достигнаха чак до околностите на Замошч и Лодз. Летищата на Варшава, Модлин, Люблин и Жешов бяха затворени за часове. Жителите на източните области-воеводства - Мазовецко, Подляско и Люблинско - бяха подканени да останат в домовете си, докато трая на нахлуването.

Мотивите зад действията на Москва бяха преди всичко политически. Отговорът ни също трябва да бъде на първо място политически, посочи в интервю за "Събота 150" Яцек Тароцински, научен сътрудник в департамента за сигурност и отбрана на Центъра за източни изследвания във Варшава.

На практика обаче посланията на политиците в Европа и Америка - тези, които взимат решенията за ответните икономически и военни мерки на НАТО - не издадоха нито единство, нито сила. Някои от тях, известни със симпатиите си към Русия, изтъкнаха колко важно е руско-украинската война да привърши по-скоро, без, разбира се, да кажат как това може да се случи. Други, отдавна разделили се с илюзиите за "руския мир", заклеймиха недвусмислено действията на Москва. Трети, които не искат да късат с Путин, като президентът на Съединените щати, допуснаха, че случилото се е просто "грешка".

- Какво се случи в сряда сутринта в небето над Източна Полша - инцидент, провокация или "акт на агресия" (както го определи полското военно командване)?

- Предвид събитията преди и след случилото се можем да заключим, че става дума за предварително планирана акция от страна на Руската федерация. Не става дума за нападение и Полша не я разглежда като такова, но определено е ескалация и провокация.

- Какво точно Ви кара да мислите, че е провокация?

- На първо място броят на дроновете, които пресякоха границите ни откъм Украйна и Беларус. Те бяха значително повече, отколкото при предишните нарушения на въздушното ни пространство. Ако досегашните инциденти бяха с по 1 или 2 безпилотни апарата, сега говорим за повече от 19. Това, което ги последва, бе много добре обмислена и добре изпълнена дезинформационна кампания, при която руски източници се заеха много целенасочено с разпространение на заблуди и лъжи в Полша, особено в социалните мрежи. Официалните изявления от режима в Москва, както и от Беларус, паснаха отлично на тези послания.

- В часовете след нахлуването властите в Полша установиха повече от петнадесет места с останки от руски безпилотни апарати, най-вече в източната, но също и в централната и северната част на страната. За какви дронове става дума: ударни (с бойни заряди), или т.нар. примамки, които имитират бойните? Или, може би, разузнавателни?

- Повечето бяха примамки. Нашите сили прехванаха и унищожиха три дрона, за които се смята, че са били с бойни глави. Останалите оставихме да паднат сами, понеже не бяха счетени за заплаха. Ненужно е да се използват скъпи отбранителни системи за сваляне на такива евтини и безвредни апарати.

- Какви може да са били целите на руснаците? От сряда досега в медиите циркулират редица обяснения. Едното е, че с тези примамки са искали да заблудят и разконцентрират отбраната на близкия украински град Лвов. Другото обяснение е, че Москва е искала да събере разузнавателни данни и/или да изпробва отбраната на НАТО. А Вашето обяснение какво е?

- Мисля, че основната цел е била - и е - не военна, а политическа. Русия се опитва да разедини западните държави, да разцепи обществеността вътре в самите тях. Това се отнася най-вече за държавите, които поддържат Украйна, както и за държавите от Източния фланг на НАТО и Евросъюза. Москва се опитва да убеди Запада, че подкрепата за Киев и за източния фланг като цяло ще му струва скъпо, а също така да всее страх у хората от разрастване на войната. Но НАТО проработи. Изтребителите от полските и нидерландските военновъздушни сили бяха вдигнати навреме. Също и италианският самолет за ранно предупреждение AWACS. И си свършиха работата. Нашият Алианс си върши работата.

- Именно мащабите на тази реакция и използваната свръхскъпа техника провокираха въпроси на някои наблюдатели - това ли е наистина най-ефективният начин за справяне с дронове?

- Трябва да разберем как работи противовъздушната отбрана и какво е предназначението й. Предназначението й е да защити определен район. Полската противовъздушна система стори точно това. Без да сваля всеки един безпилотен апарат, тя унищожи само онези, които бяха заплаха за хората

- Да, но поне една къща в село Вирики бе разрушена. Уверен ли сте, че НАТО е в състояние да се справи не с 19 дрона, а с такива масирани атаки от стотици дронове, каквито украинците изпитват почти всеки ден?

- За съжаление - и тук трябва да сме прями - няма държава по света, която може да се защити изцяло от такива атаки. Атакуващата страна винаги може да претрупа и преодолее противовъздушната отбрана. Дори Израел, в конфликта си с Иран, не можа да прехване всяка една ракета, която иранците изстреляха по него. Но да стоим от нашата страна на границата и да сваляме дронове е само един аспект от отбраната ни. На първо място трябва да възпираме агресора с политически действия, а на второ трябва да го накараме да си плати за поведението си.

- Как гледате на идеята - тя е застъпвана главно от Киев - НАТО да се включи в битката с дроновете над Украйна, без да чака дали те ще минат или няма да минат границите с Полша и Румъния?

- Проблемът тук е политически. Защото НАТО е съюз, който може да действа само с консенсус. А по този конкретен въпрос нямаме пълно единодушие. Освен това стрелбата по руски дронове над Украйна откъм Румъния или Полша може да застраши живота на цивилни украинци. Нужна е добра координация с украинското командване.

- А как оценявате риска от "преливане" на войната от Украйна към западните й съседи?

- Русия е агресорът и само тя може да реши дали иска да ни нападне или да разшири войната. Мисля, че като взимаме силни ответни мерки в политическо, икономическо, но и военно отношение, ние намаляваме вероятността от руско нападение.

- Добре, конкретно какъв трябва да бъде отговорът на НАТО, на Европа и САЩ след случая в сряда - санкции срещу руското производство на дронове, повече инвестиции във въоръжаване?

- И санкции, и конфискуване на активи - разполагаме все още с предостатъчно начини да навредим на руската икономика. Но в края на краищата, ако Русия иска да ни наложи война, ние трябва да сме в състояние да отстоим. Това е единственият истински възпиращ фактор - да разполагаш с крепка армия, способна да води пълномащабна война.

- Вечерта след руското нахлуване министърът на външните работи на Полша Радослав Шикорски изрази надежда, че президентът на Съединените щати Доналд Тръмп ще покаже не само на думи, но и на дело, подкрепата си за страната му. Вие, г-н Тароцински, усещате ли нежелание на Вашингтон да подкрепи осезаемо Варшава в случай на нови провокации от Москва, а и в този конкретен случай?

- Труден въпрос. Американската администрация се забави със заемането на открита позиция по случилото се. В същото време върховното съюзническо командване в Европа подкрепи Полша. В страната са разположени американски войски. Налага се да изчакаме и да видим какво ще се случи. Но, разбира се, Съединените щати остават гръбнака на възпирането и отбраната ни.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Премиерът Желязков: В тези трудни времена ние се уповаваме на българската армия

Премиерът Росен Желязков участва в тържествените чествания на 140-ата годишнина от Сръбско-българската война в Сливница. Желязков прие строя на почетния караул и произнесе тържествено слово в знак на почит към героизма и саможертвата на българските воини. Церемонията се състоя на площад "Съединение" в Сливница и завърши с тържествена..

публикувано на 07.11.25 в 20:06

Прокуратурата повдигна обвинение на мъжа, който нападна с нож жена в Благоевград

Окръжна прокуратура – Благоевград повдигна обвинение на 33-годишния мъж, направил опит за умишлено убийство на жена в заведение в центъра на града. Пострадалата е в тежко състояние, но стабилизирана, заявиха лекарите от областната болница. Престъплението беше извършено днес преди обед на централния площад в Благоевград. Жертвата е била със..

публикувано на 07.11.25 в 19:46

Търсят финансиране за възстановяване на разрушеното водохващане "Елешница" в Рила

Междуведомствените комисии по бедствия и аварии на общините Рила и Кочериново търсят начин за финансиране на разрушеното от пороите преди десетина дни водохващане "Елешница", което осигурява допълнително вода за селищата от Рилското корито. По предварителни разчети ще са необходими минимум 400 хил. лева, за които ще се кандидатства по фонд..

публикувано на 07.11.25 в 19:34

С панихида бе почетена паметта на избитите от комунистическия режим русенски интелектуалци

С панихида в местността Бальов дол между селата Щръклево и Нисово, Русенско, бе почетена паметта на избитите от комунистическия режим русенски интелектуалци. За трета поредна година в местността Бальов дол бе отдадена почит към жертвите на комунистическия режим, убити в началото на ноември 1944 г. "Тук, в тази гора, скрито и тайно са докарали невинни..

публикувано на 07.11.25 в 19:34

Заупокойна молитва на патриарх Даниил в памет на загиналите ни войни в Сръбско-българската война

Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил отслужи заупокойна молитва в памет на загиналите български войни в Сръбско-българската война. Днес се навършват 140 години от битката при Гургулят и Сливница. Пред Пантеона "Майка България" застанаха министърът на отбраната Атанас Запрянов, началникът на отбраната Емил Евтимов, министърът на..

публикувано на 07.11.25 в 19:17
Снимката е илюстративна

В община Крумовград ще бъде изградена пречиствателна станция за отпадни води

В община Крумовград ще бъде изградена пречиствателна станция за отпадни води за 34 милиона лева. Тя е част от мащабен проект за изцяло нова водоснабдителна и канализационна мрежа, финансиран от Оперативната програма "Околна среда". Договорът за строителството беше подписан на извънредно заседание на Асоциацията по ВиК в Кърджали. Срокът..

публикувано на 07.11.25 в 19:06

Международният художествен фонд на Музея на хумора в Габрово става достъпен онлайн

Международният художествен фонд на Музея на хумора и сатирата в Габрово става достъпен онлайн. Първоначално дигиталната колекция ще наброява 5 хиляди творби и ще е налична през следващата година. Дигиталният Дом на хумора и сатирата ще представи 5000 произведения от 173 държави. Те са само част от богатия художествен фонд на Музея, в който са..

публикувано на 07.11.25 в 18:37