Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

За руските дронове над Полша

Яцек Тароцински: Не става дума за нападение, но определено е ескалация и провокация

| Интервю
Полски военни в селище край Люблин, където покрив бе срутен от паднал дрон, 10 септември 2025 г.
Снимка: Ройтерс

Войната срещу Украйна отдавна "преля" отвъд границите й. И вчера дронове предизвикаха пожари в Приморск. Безпрецедентното в случая бе, че ударът достигна главното руско пристанище за танкери на Балтийско море, но не и самият факт, че бе нанесен на територията на Руската федерация - това отдавна не представлява нещо ново. Безпрецедентното, което се случи по-рано тази седмица, бе "преливането" на войната на запад от Украйна.

В нощта на вторник срещу сряда, в хода на поредното масирано въздушно нападение над страната, една немалка група от руските дронове се отклони и навлезе дълбоко във въздушното пространство на Полша. За пръв път от началото на войната преди три години и половина (и за пръв път след многократни, макар и не така мащабни нарушения) авиацията на НАТО откри огън по летателни апарати на руските въоръжени сили. Въпреки реакцията на полските и съюзническите военновъздушни сили, част от дроновете достигнаха чак до околностите на Замошч и Лодз. Летищата на Варшава, Модлин, Люблин и Жешов бяха затворени за часове. Жителите на източните области-воеводства - Мазовецко, Подляско и Люблинско - бяха подканени да останат в домовете си, докато трая на нахлуването.

Мотивите зад действията на Москва бяха преди всичко политически. Отговорът ни също трябва да бъде на първо място политически, посочи в интервю за "Събота 150" Яцек Тароцински, научен сътрудник в департамента за сигурност и отбрана на Центъра за източни изследвания във Варшава.

На практика обаче посланията на политиците в Европа и Америка - тези, които взимат решенията за ответните икономически и военни мерки на НАТО - не издадоха нито единство, нито сила. Някои от тях, известни със симпатиите си към Русия, изтъкнаха колко важно е руско-украинската война да привърши по-скоро, без, разбира се, да кажат как това може да се случи. Други, отдавна разделили се с илюзиите за "руския мир", заклеймиха недвусмислено действията на Москва. Трети, които не искат да късат с Путин, като президентът на Съединените щати, допуснаха, че случилото се е просто "грешка".

- Какво се случи в сряда сутринта в небето над Източна Полша - инцидент, провокация или "акт на агресия" (както го определи полското военно командване)?

- Предвид събитията преди и след случилото се можем да заключим, че става дума за предварително планирана акция от страна на Руската федерация. Не става дума за нападение и Полша не я разглежда като такова, но определено е ескалация и провокация.

- Какво точно Ви кара да мислите, че е провокация?

- На първо място броят на дроновете, които пресякоха границите ни откъм Украйна и Беларус. Те бяха значително повече, отколкото при предишните нарушения на въздушното ни пространство. Ако досегашните инциденти бяха с по 1 или 2 безпилотни апарата, сега говорим за повече от 19. Това, което ги последва, бе много добре обмислена и добре изпълнена дезинформационна кампания, при която руски източници се заеха много целенасочено с разпространение на заблуди и лъжи в Полша, особено в социалните мрежи. Официалните изявления от режима в Москва, както и от Беларус, паснаха отлично на тези послания.

- В часовете след нахлуването властите в Полша установиха повече от петнадесет места с останки от руски безпилотни апарати, най-вече в източната, но също и в централната и северната част на страната. За какви дронове става дума: ударни (с бойни заряди), или т.нар. примамки, които имитират бойните? Или, може би, разузнавателни?

- Повечето бяха примамки. Нашите сили прехванаха и унищожиха три дрона, за които се смята, че са били с бойни глави. Останалите оставихме да паднат сами, понеже не бяха счетени за заплаха. Ненужно е да се използват скъпи отбранителни системи за сваляне на такива евтини и безвредни апарати.

- Какви може да са били целите на руснаците? От сряда досега в медиите циркулират редица обяснения. Едното е, че с тези примамки са искали да заблудят и разконцентрират отбраната на близкия украински град Лвов. Другото обяснение е, че Москва е искала да събере разузнавателни данни и/или да изпробва отбраната на НАТО. А Вашето обяснение какво е?

- Мисля, че основната цел е била - и е - не военна, а политическа. Русия се опитва да разедини западните държави, да разцепи обществеността вътре в самите тях. Това се отнася най-вече за държавите, които поддържат Украйна, както и за държавите от Източния фланг на НАТО и Евросъюза. Москва се опитва да убеди Запада, че подкрепата за Киев и за източния фланг като цяло ще му струва скъпо, а също така да всее страх у хората от разрастване на войната. Но НАТО проработи. Изтребителите от полските и нидерландските военновъздушни сили бяха вдигнати навреме. Също и италианският самолет за ранно предупреждение AWACS. И си свършиха работата. Нашият Алианс си върши работата.

- Именно мащабите на тази реакция и използваната свръхскъпа техника провокираха въпроси на някои наблюдатели - това ли е наистина най-ефективният начин за справяне с дронове?

- Трябва да разберем как работи противовъздушната отбрана и какво е предназначението й. Предназначението й е да защити определен район. Полската противовъздушна система стори точно това. Без да сваля всеки един безпилотен апарат, тя унищожи само онези, които бяха заплаха за хората

- Да, но поне една къща в село Вирики бе разрушена. Уверен ли сте, че НАТО е в състояние да се справи не с 19 дрона, а с такива масирани атаки от стотици дронове, каквито украинците изпитват почти всеки ден?

- За съжаление - и тук трябва да сме прями - няма държава по света, която може да се защити изцяло от такива атаки. Атакуващата страна винаги може да претрупа и преодолее противовъздушната отбрана. Дори Израел, в конфликта си с Иран, не можа да прехване всяка една ракета, която иранците изстреляха по него. Но да стоим от нашата страна на границата и да сваляме дронове е само един аспект от отбраната ни. На първо място трябва да възпираме агресора с политически действия, а на второ трябва да го накараме да си плати за поведението си.

- Как гледате на идеята - тя е застъпвана главно от Киев - НАТО да се включи в битката с дроновете над Украйна, без да чака дали те ще минат или няма да минат границите с Полша и Румъния?

- Проблемът тук е политически. Защото НАТО е съюз, който може да действа само с консенсус. А по този конкретен въпрос нямаме пълно единодушие. Освен това стрелбата по руски дронове над Украйна откъм Румъния или Полша може да застраши живота на цивилни украинци. Нужна е добра координация с украинското командване.

- А как оценявате риска от "преливане" на войната от Украйна към западните й съседи?

- Русия е агресорът и само тя може да реши дали иска да ни нападне или да разшири войната. Мисля, че като взимаме силни ответни мерки в политическо, икономическо, но и военно отношение, ние намаляваме вероятността от руско нападение.

- Добре, конкретно какъв трябва да бъде отговорът на НАТО, на Европа и САЩ след случая в сряда - санкции срещу руското производство на дронове, повече инвестиции във въоръжаване?

- И санкции, и конфискуване на активи - разполагаме все още с предостатъчно начини да навредим на руската икономика. Но в края на краищата, ако Русия иска да ни наложи война, ние трябва да сме в състояние да отстоим. Това е единственият истински възпиращ фактор - да разполагаш с крепка армия, способна да води пълномащабна война.

- Вечерта след руското нахлуване министърът на външните работи на Полша Радослав Шикорски изрази надежда, че президентът на Съединените щати Доналд Тръмп ще покаже не само на думи, но и на дело, подкрепата си за страната му. Вие, г-н Тароцински, усещате ли нежелание на Вашингтон да подкрепи осезаемо Варшава в случай на нови провокации от Москва, а и в този конкретен случай?

- Труден въпрос. Американската администрация се забави със заемането на открита позиция по случилото се. В същото време върховното съюзническо командване в Европа подкрепи Полша. В страната са разположени американски войски. Налага се да изчакаме и да видим какво ще се случи. Но, разбира се, Съединените щати остават гръбнака на възпирането и отбраната ни.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис (вляво) и президентът на Украйна Володомир Зеленски - снимка от Одеса, 5 март 2024

Зеленски и Мицотакис разговаряха по телефона

Последните събития в Украйна, с оглед на предстоящия Европейски съвет на ЕС в Брюксел на 23 и 24 октомври, бяха обсъдени по време на телефонен разговор между гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и украинския президент Володимир Зеленски, съобщи гръцката обществена телевизия ЕРТ. От своя страна Зеленски обяви, че е обсъдил с Мицотакис и възможността САЩ..

публикувано на 15.10.25 в 22:34

Арест за двама гърци, предупреждавали шофьорите за полицейски проверки

Арестуваха двама гърци, че информирали шофьорите за полицейски проверки.  Двамата арестувани гърци са организирали две интернет платформи, в които предупреждавали шофьорите за полицейските проверки в районите на Атина, Солун и Крит. До тази информация са имали достъп само членове на платформите. Едната е с активност от 200 хиляди души, а другата е с..

публикувано на 15.10.25 в 22:32
Министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет.

Самолетът на Пийт Хегсет е кацнал непланирано във Великобритания

Самолетът на американския министър на отбраната Пийт Хегсет е извършил непланирано кацане във Великобритания по време на обратен полет за САЩ, съобщи Би Би Си, позовавайки се на информация от Пентагона в социалната мрежа "Екс".  Самолетът, превозващ Хегсет на връщане от срещата на министрите на отбраната на НАТО в Белгия, е имал „пукнатина в предното..

публикувано на 15.10.25 в 22:15

Върховенството на закона в България влиза в програмата на ЕП

Европейският парламент ще обсъжда продължаващите посегателства срещу демократичните институции и върховенството на закона в България, става ясно от окончателната програма на пленарната сесия в Страсбург следващата седмица. Дебатът е насрочен за следобед на 22 октомври. Той е свикан по искане на  „Обнови Европа“ заради ареста на варненския кмет..

публикувано на 15.10.25 в 22:06
Кая Калас

Калас: Няма дублиране на ролята на ЕС и НАТО по отношение защитата от дронове

Върховният представител по външната политика и сигурност Кая Калас отрече да има дублиране на ролята на ЕС и НАТО по отношение на защитата от дронове на пространството на ЕС.  Инициативата за дронове на европейско ниво е за страните-членки. Какво трябва да направим - сензорите, които са ни необходими, прихващачите на дронове, как всичко това..

публикувано на 15.10.25 в 21:35

Вицепрезидентът удостои с орден "Св. св. Кирил и Методий" китайския българист проф. Ма Сипу

Вицепрезидентът Илияна Йотова, която е на посещение в Китай, разговаря със студенти в Пекинския университет за чужди езици.  Над 60 години във висшето учебно заведение се изучава специалност "Българистика". Йотова e подарила на университетската библиотека книги с българска класика.  В Пекински университет за чужди езици се преподават 101 езика,..

публикувано на 15.10.25 в 21:27

Активираха BG-Alert и в района на Свети Влас и ваканционното селище Елените

Системата BG-Alert в района на Свети Влас и ваканционното селище Елените беше активирана по разпореждането на областния управител на Бургас. Причината са очаквани интензивни валежи на територията на Общината. Съобщението има информационен характер и цели да предупреди жителите.  "Поради очаквани интензивни валежи по Южното Черноморие,..

публикувано на 15.10.25 в 21:20