Мирният план на Тръмп за Газа и защитата на Европа от дронове - в центъра на събитията от седмицата

    "Израел ще има пълната ми подкрепа да довърши унищожаването на заплахата от Хамас. Но се надявам, че ще се споразумеем за мир. Всички останали са съгласни. Само Хамас остава. Имам чувството, че отговорът ще е положителен", прогнозира Тръмп.

    На среща с него в Белия дом израелският премиер Бенямин Нетаняху се съгласи с предложените 20 точки. 

    Водещи държави в Близкия изток и Европа приветстваха проекта. Той предвижда освобождаване на всички заложници на "Хамас" и разоръжаване на групировката. В замяна Израел ще освободи палестински затворници и ще започне да изтегля военните си от Газа. Границите й ще бъдат отворени за хуманитарна помощ и за инвестиции.
    След дни на очакване на отговора на "Хамас" от групировката обявиха, че ще пуснат останалите заложници, взети преди две години при нападението, предизвикало масираната израелска офанзива. Но по редица въпроси предстоят допълнителни преговори.
    По-рано Нетаняху предупреди, че вариантът войната да продължи остава.

   Дни наред обаче миротворческата роля на Тръмп беше изместена от новините за спирането от израелски военни на флотилията с хуманитарна помощ, опитала се да достигне ивицата Газа. Всичките - над 40 кораба бяха откарани към пристанището Ашдод в Израел.
    Задържането на 500 души от флотилията предизвика осъдителни реакции по света с обвинения срещу Израел, че нарушава международното право.

    В Италия се надигна вълна от протести срещу правителството заради твърдата му подкрепа за Израел. Синдикатите обявиха обща стачка. 

    Премиерът Джорджа Мелони заяви, че става дума за вътрешнополитически борби, маскирани като загриженост за палестинците.
 
    Президентът на Колумбия Густаво Петро изгони израелски дипломати, след спирането на международната флотилия с хуманитарна помощ за Газа.
От Вашингтон съобщиха, че ще анулират визата на Петро, който на пропалестински протест пред централата на ООН в Ню Йорк призова за създаването на глобални въоръжени сили с приоритетна задача освобождаване на палестинците. 

     Русия няма да напада НАТО, увери руският президент Владимир Путин. Същевременно предупреди Съединените щати, че има риск от ескалация, ако предадат на Украйна ракети "Томахоук". С обсега си от 2500 километра те могат да ударят цели дълбоко в територията на Русия. Президентът Тръмп трябва да вземе окончателното решение за ракетите "Томахоук". Вицепрезидентът Джей Ди Ванс упрекна Русия, че не желае да преговаря за спиране на войната. 
 
    На среща в Копенхаген инцидентите с дронове в небето на натовски страни бяха в центъра на дискусиите на европейските лидери. 
    Подготвя се пътна карта за отбранителната готовност до 2030-а година.
Един от водещите проекти, който ще защитава източните граници, ще може да неутрализира дронове, съобщи председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. 

    Трябва да укрепим Украйна и да отслабим Русия с повече санкции, призова датският премиер Мете Фредериксен.
    

    Иран отхвърли санкциите на ООН срещу ядрената си програма като незаконосъобразни, след като те бяха възобновени по настояване на Германия, Франция и Великобритания. 

    "Мярката е несъвършена от правна гледна точка и следователно е нищожна", написа външният министър Абас Арагчи в писмо до генералния секретар на ООН Антонио Гутериш. Той заяви, че влизането в сила на санкциите на ООН представлява "явно нарушение" на ядреното споразумение от 2015 година. 
     Западните сили се опасяват, че Иран се стреми да произведе ядрена бомба, въпреки че Техеран многократно подчертава, че ядрените му дейности са изцяло за граждански цели. 

     Провалът на дипломатическите усилия доведе до връщането на режима на санкции, действали от 2006 до началото на 2016 г. Мерките включват всеобхватно оръжейно ембарго, забрана за обогатяване на уран и глобално замразяване на активите на ирански лица и организации, свързани с ядрени или балистични ракетни програми.
    Русия заяви, че не признава връщането на санкциите срещу Техеран. 

   Тази седмица на Острова беше прекъсната вековна традиция - за първи път жена стана духовен водач на Англиканската църква. Мнозина посрещнаха новината с ентусиазъм като сигнал, че светът се променя.

   63-годишната Сара Мълали е бивша медицинска сестра. Тя смята, че „има много общи черти между сестринството и това да си свещеник. Всичко е свързано с хората и с това да си до тях през най-трудните моменти в живота им. 

   Реформите, въведени преди 11 години, дадоха възможност на жена да заема поста и след като беше назначена за 106-и архиепископ на Кентърбъри, Мълали се превърна в лидер на една от последните области на британския обществен живот, ръководени традиционно от мъже. Тя също така става формален ръководител на около 85 милиона англиканци по целия свят, две трети от които живеят в страни като Нигерия, Кения и Уганда. В по-консерватилните клонове на църквата има и несъгласни с нейния избор. 

   „Свободата е да бъдеш себе си, дори когато това дразни“, пише френската актриса Брижит Бардо в предговора на новата си книга „Моят ББуквар", която излезе тази седмица. Структурирана като речник, книгата събира кратки текстове, написани на ръка от 91-годишната Бардо. 

Включени са мнения за нейни колеги като Белмондо, Ален Делон, Марчело Мастрояни, а също и за съвремието и политиката.

Още световни новини - в обзора в звуковия файл.