Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Максим Самойлюк: Репарационният заем е начинът Русия да плати за войната

Нарастващата цена на руската агресия следва да се заплаща със замразените активи на Москва, а не от българските данъкоплатци, смята украинският икономист

| Интервю
Снимка: АП/БТА

Войната на изтощение между Русия и Украйна става осезаемо по-ефективна наред със средствата, използвани от двете страни през последните месеци. За двете пряко воюващи страни това означава повече разруха за инфраструктура и икономика. Все по-голяма става и цената, която Европа плаща като косвена жертва на руската агресия.

Преди дни Световната банка публикува есенната си прогноза за икономиките от Източна и Централна Европа. В доклада се потвърждава, че възстановяването на Украйна от шока от 2022 година се забавя. За 2026-а прогнозата е по-стряскаща. С един замах нашествието отне на украинците близо ⅓ от ресурсите на страната им. Догодина, според Световната банка, те ще могат да възстановят 2% – а не 7%, както икономистите на банката пресмятаха през април. Разликата от 5 процентни пункта се равнява на близо 10 милиарда долара.

Ограниченията в експорта за Европейския съюз са само едно от обясненията. Основната причина, разбира се, са несекващите руски атаки, които отблъскват инвеститорите, рушат транспорта и налагат на Украйна рекорден внос на природен газ.

В навечерието на четвъртата зима, откакто воюва, Украйна достига предела на икономическите си възможности. И все пак войната породи и нови стимули и средства за растеж като оръжейната индустрия и минното дело, отбеляза в интервю за "Събота 150" икономистът Максим Самойлюк от киевския Център за икономическа стратегия.

Русия засилва въздушните удари по енергийната инфраструктура, особено по газодобивната индустрия, а също и по железопътния транспорт на Украйна. Как украинската икономика понася тези удари, г-н Самойлюк?

"Русия вече три години се опитва да разруши енергийната система на Украйна. Атаките започнаха през октомври 2022-а и от тогава не спират. Това, което наблюдаваме сега, е промяна в тактиката. Ако през първата година се опитваха да елиминират с една кампания цялата система или, един вид, да я разкъсат на парчета, сега ударите са с повече дронове наведнъж и по-концентрирани върху областите по границата с Русия.

Става дума за ивица територии с широчина от около 120 километра - което за мащабите на Украйна не е чак толкова много, но всъщност е почти колкото разстоянието от Пловдив до Капитан Андреево. Проблемът е, че в тази ивица се намират основните газодобивни съоръжения на страната, а също и големи населени центрове. Руснаците се опитват да унищожат енергийната система и логистиката, най-вече железниците в тези райони. А рано в петък пренесоха ударите върху столицата.

На този етап не сме в състояние да преценим цялостния ефект върху икономиката. Очевидно обаче проблемите са сериозни. Да вземем за пример добива на газ. Ако 60 процента от газодобивния капацитет на Украйна е унищожен, страната ще трябва да купи и да внесе повече газ от чужбина, за да изкараме зимата. За това ще бъдат нужни около 2 милиарда евро, но въпросът не е само в парите, а и в това колко газ е наличен на европейския пазар. Това несъмнено ще се отрази на цените на енергията на целия континент.

Забелязва се и недостиг на локомотиви вследствие на ударите по железопътната инфраструктура, което създава големи затруднения за превоза на пътници и на стоки за индустрията. Може би най-важни са проблемите, които възникват пред снабдяването на армията - тук железниците играят важна роля. Украйна се справя някак си с тази нова тактика на руснаците, но на този етап се създава много опасна ситуация. Ще трябва да изчакаме и да видим какво ще ни поднесе зимата".

Кое е най-важното в момента, което ще помогне да се спаси енергетиката и икономиката на страната?

"Очевидно Украйна се нуждае от повече зенитни системи. Особено от "Пейтриът", каквито обеща президентът Тръмп, защото те са способни да неутрализират балистичните ракети на руснаците. По отношение на руските дронове, Украйна създаде оръжия за противоборство с тях и през последните месеци видяхме в Киев как противовъздушната отбрана се приспособява успешно срещу тази заплаха. Проблемът е, че ПВО трябва да покрие много по-големи територии. Затова са нужни повече зенитни системи".

Военните наблюдатели не спират да изтъкват недостига на пехотинци като един от основните проблеми пред украинската армия. По-малко си дават сметка за нуждата от баланс между мобилизацията и запазването на работната ръка за индустрията. Как, по Ваша преценка, украинските власти се справят с този проблем?

"Това наистина е най-належащият проблем за украинската икономика. Трудовият пазар е повлиян най-силно - но далеч не само - от мобилизацията в армията. Сериозен фактор е прокуждането на много украинци в чужбина. Засилените руски удари по градовете имат същото негативно отражение върху работната ръка.

Украйна достигна тавана на икономическото си възстановяване. Брутният вътрешен продукт се срина с почти една трета през 2022 година и оттогава се възстановява лека-полека. Но днес страната се нуждае от повече работници, повече производителност и инвестиции, за да пробие този таван и да ускори темпа на възстановяване. Нуждае се и от повече войници, но няма как да ускори растежа без повече работници. Постигането на баланс между тези две нужди е наистина много трудно".

Съдейки по многократните изявления на президента Зеленски, украинското ръководство е фокусирано върху развитието на оръжейната индустрия. Това е разбираемо предвид екзистенциалната заплаха пред страната, но ще може ли Киев – и предвид описания от Вас проблем с работната ръка - да изпълни амбицията си и не само да увеличи производството на този сектор, но и да го превърне в източник на доходоносен експорт?

"Отбранителната индустрия е сред най-обещаващите сектори от украинската икономика, ако не и най-обещаващият. Днес Украйна е лидер в технологиите за производство на безпилотни апарати. Важен е интересът на чуждестранни и домашни инвеститори към това производство. Ресурсите са налице, технологичните възможности също, а бих казал и работната ръка. Оръжейната индустрия е по-привлекателна за хората, защото предлага добро заплащане, а също и сигурност, че няма да бъдеш мобилизиран.

Всъщност отбранителната индустрия може да се окаже нещото, което ще помогне на Украйна да преодолее пречките за ускорен растеж, за които споменах. С наскоро обявеното отваряне на сектора за експорт страната ще има възможността да се превърне в световен или поне регионален лидер в тази област, стига да изиграе картите си правилно".

А мислите ли, че въгледобивът и стоманодобивът - тези традиционни за Украйна отрасли - са вече осъдени на забвение, след като руснаците завзеха толкова много фабрики и мини и в Мариупол, и в други части на Донбас?

"Не бих казал. Металургията и въгледобивът, наред със земеделието, са все още гръбнакът на икономиката. Бих казал обаче, че тези отрасли са достигнали лимита си. Пречките за развитието им са твърде големи. Ако говорим за земеделието, достатъчно сериозен проблем за него са климатичните промени, които се изразяват в засушаване и влошаване на почвата. Има и логистични пречки, и съпротива от европейските производители, които не са доволни от украинската конкуренция.

За металургията с право отбелязвате загубата на предприятия в Донбас и някои много важни въгледобивни мини около Покровск. По отношение на минното дело обаче тази година Украйна сключи споразумението със Съединените щати за добива на редкоземни минерали. Тази сделка дава основания за оптимизъм, защото създава партньорство, от което ще печелят и двете страни. Всички по света вече знаят къде е Украйна и какво може да предложи като критично важни суровини. Сделката с Вашингтон ще помогне за привличане на значителни дългосрочни инвестиции - за десетки години - с които Украйна ще може да стабилизира икономиката си".

Тези дни европейците спорят помежду си за това кой е най-добрият начин активите на Руската централна банка, блокирани в Европа, да бъдат използвани в помощ на Украйна. Проектът за т.нар. репарационен заем в размер до 140 милиарда евро среща сериозни възражения в Брюксел и други столици. Бихте ли обяснили значението на този въпрос и как един такъв заем би бил похарчен най-добре?

"Днес, в разгара на пълномащабната война, Украйна се нуждае от около 40 милиарда щатски долара годишно, само за да финансира нуждите на цивилното си население. Всички собствени приходи на страната отиват за отбрана, оръжейно производство, заплати на войници и подобни неща. Всичко за нуждите на хората идва с чуждестранно финансиране - преди от Европа и от САЩ, а сега само от Европа - за което сме благодарни.

Проблемът обаче е, че редица европейски страни, както и страни от Г-7, разполагат с грамадни руски активи. Какъв е смисълът да пазят непокътнати тези богатства на Русия, а да издържат Украйна с парите на данъкоплатците от страни като България и Германия? Въпросът е принципен - кой трябва да финансира защитата на Украйна. Репарационният заем е наистина много добър начин руснаците да бъдат накарани да плащат за престъпленията си.

Питате как могат да бъдат похарчени тези пари. За 2026 година на Украйна не достигат 20 милиарда долара. Репарационният заем може да гарантира нужните за това приходи. Той ще позволи на правителството да планира разходите си и за следващите години, например да увеличи военните разходи, за да може Украйна да устои на Русия по-ефикасно и с по-малко жертви и така да защити и другите страни в Европа".

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Намаляват донорските ситуации и извършени трансплантации у нас

С намаляващ брой донорски ситуации и извършени трансплантации България се включва в отбелязването на Европейския ден на донорството. По този повод тази вечер фасадите на 40 обществени сгради у нас ще бъдат осветени в зелен цвят. За да популяризира донорството, през 2024 година агенция Медицински надзор е похарчила 460 хиляди лева за концерти,..

публикувано на 11.10.25 в 18:13

Близките на загиналата след катастрофата с АТВ-то Христина в готовност за протест

Семейството на загиналата при инцидента с АТВ в Слънчев бряг 35-годишна жена заявява готовност за протести, ако обвиняемият излезе на свобода. В декларация близките на Христина Здравкова изразяват възмущение от искането на обвиняемия Никола Бургазлиев делото да започне отначало, като то, според текста, е входирано вчера, предава БНТ...

публикувано на 11.10.25 в 17:57
Тръмп и Зеленски на входа на Белия дом, Вашингтон, 18 август 2025 г.

Зеленски и Тръмп са обсъдили ПВО и руските удари по енергийната система на Украйна

Противовъздушната отбрана на Украйна и руските удари по енергийната система на страната са били обсъдени по време на телефонния разговор между президентите на двете страни Володимир Зеленски и  Доналд Тръмп. Това стана ясно от съобщение  на Зеленски в платформата ѝ Зеленски обясни, че са обсъдени конкретни споразумения за укрепване на..

публикувано на 11.10.25 в 17:36

Над 200 деца бяха прегледани от водещи столични медици в Кюстендил

Над 200 деца от Кюстендил днес бяха прегледани от водеци медицински специалисти от столицата. Инициативата е по програмата "Детско здраве", която за период от около 13 години е дала възможност за достъп до специалисти на близо 31 хиляди деца. Прегледите правят водещи специалисти от столични клиники по уши, нос и гърло (УНГ), травматолози,..

публикувано на 11.10.25 в 17:12

Льокорню: Новото правителство на Франция трябва да отразява реалния състав на Националното събрание

Преназначеният за премиер на Франция Себастиан Льокорню заяви, че следващото правителство на страната ще трябва да отразява реалния състав на Националното събрание. Пред журналисти в Париж Льокорню посочи, че е необходимо да има кабинет, който да отразява реалността в парламента и да не е заложник на партийни интереси. "Имаме нужда от..

публикувано на 11.10.25 в 16:33

Чистят под мостовете на Янтра във Велико Търново

Във Велико Търново с тежка техника започна почистването на наносите, които направиха бентове под мостовете при последните поройни валежи тази седмица. Активизираха се свлачища в общините Елена и Сухиндол.  Реката под мостовете във Велико Търново не е чистена от години, а това са рисковите точки, които водят до наводнения. Това заяви пред..

публикувано на 11.10.25 в 16:24
Президентите на Украйна - Володимир Зеленски, и на САЩ - Доналд Тръмп, по време на среща във Вашингтон, 18 август 2025 г.

Зеленски провежда телефонен разговор с Тръмп

Президентът на Украйна Володимир Зеленски провежда телефонен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде Ройтерс, като се позова на изявление в X на Андрий Ермак, ръководител на канцеларията на Зеленски. Последния път, в който двамата президенти се видяха лично беше в кулоарите на годишната сесия на Общото събрание на ООН през септември...

публикувано на 11.10.25 в 16:10