Елин Шиво, ЕК: България изостава във внедряването на изкуствен интелект в бизнеса

Интервю на Добромир Видев с Елин Шиво в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Бизнес, образование и държава работят заедно, за да се изпълняват политиките по програма "Цифрово десетилетие". Това отчете Елин Шиво. Тя работи в Европейската комисия - в Генералната дирекция за комуникационни мрежи. Отговаря за Белгия и България за политиките по програма "Цифрово десетилетие". Преди дни Елин Шиво бе в България. У нас тя се срещна с представители на правителството, депутати и IT бизнес средите.

Анализът на предложената за обществено обсъждане стратегия за цифрова трансформация до 2030 г. отчете, че нестабилната политическа среда оказва най-съществено влияние върху финансирането на мерки и инвестиции за развитие на цифровата екосистема, че България все още изостава от средните нива на ЕС за цифрови публични услуги за гражданите и е под средните нива на ЕС за "основни" цифрови умения, както и че България значително изостава от средните нива на ЕС за използване на изкуствен интелект в бизнеса.

Поразително е да се види, че киберсигурността всъщност е приоритет номер едно, но също така е проблем номер едно. Повече в краткосрочен план, да речем, са непосредствените заплахи като киберсигурност. Трябва да отстраните проблемите на сигурността в инфраструктурата и извън нея. И в по-дългосрочен план трябва да инвестирате, за да сте сигурни, че хората знаят как да използват правилно различните инструменти онлайн и как да се ориентират в онлайн средата. За това трябва време, инвестиции и политическа воля.

Какви са проблемите за киберсигурността?

В областта на киберсигурността например миналата година има повишаване на 150% на кибератаките - това е като цяло на континента. Но също така, ако погледнете към представянето на България в киберсигурността, там има много ниско усвояване по отношение на системите за сигурност в ИКТ сектора. Това означава как компаниите адаптират различни инструменти, знаят ли как да осигурят системата си, да ги блокират от различни атаки отвън, но и вътрешни. Очевидно голям дял от атаките срещу системите за киберсигурност в България идват отвътре. И голям дял, който атакува системите за публична администрация. Затова има проблем с нарастваща осведоменост. Необходимо е наистина да се активизират действията, когато става въпрос за защита на България.

Знам, че не сте тук, за да дават някакви препоръки или оценки, но какви биха били те за България относно киберсигурността?

Има напасване между бизнеса, екосистемата на изследователите, експертите и правителството. Те работят все повече заедно. Те си говорят, което е добра практика. Има много мерки, предприети по пътната карта за "Цифровото десетилетие". Мерки за обучение на публичната администрация, държавните служители да бъдат по-наясно с тези въпроси. Звучи тривиално, но много хора във всяка една администрация в Европа не осигуряват защитата си достатъчно добре. Например колко пароли имате, къде ги съхранявате, колко лесни са те да бъдат подмамени хората. Разбрах, че обучения се правят. В сътрудничество с университети, с министерствата, с индустрията. Но не е достатъчно. Това е съвместна борба в целия ЕС, този проблем с киберсигурността.

Това въпрос на време ли е, въпрос на пари ли е, въпрос на хора ли е?

Всичко. Що се отнася до хората – именно там е ахилесовата пета на България - дигиталните умения. Въпреки че имате много жени, заети в този ИКТ сектор - това всъщност е доста рядко в Европа и е похвално, все още има изоставане в дигиталните умения. Мисля, че става дума за около 35% от хората, които имат основни цифрови умения в България, в сравнение със средната стойност за ЕС от 55%. А нашата цел до 2030 г. е да достигнем 80%, което си е доста далеч. Затова полагаме усилия за цифровото включване на обществото в ЕС. Напредъкът е видим, но той е неравномерен, опитваме се са обучаваме различните възрастови групи и социални слоеве. Нека го наречем дигитално включване, да обучаваме хората да използват по-ефективно дигиталната среда, включително инструментите за киберсигурност.

Звучите по-скоро позитивно. Не казахте каква оценка ще напишете?

Искам да бъда позитивна, защото мисля, че ако искаме да мотивирате хората към промяната, няма да го постигнем, ако продължаваме да казваме, че Европа няма да го направи, че Китай ще ни "изяде", че САЩ имат парите, че ние сме неспособни да иновираме, а просто регулираме. Всичко това прави важно Европа да се справи, но ние можем да го направим само чрез обединяване на ресурси и обединяване на знания. България сама по себе си не може да постигне нищо. Ето, вие имате суперкомпютри в България. В Люксембург няма такива. Но във Франция, знаете ли, това е като с ядрената енергия - имаме определени неща, които други страни може да нямат. Някои страни имат повече специалисти по информационни технологии, други по-малко. И мисля, че осъзнавайки силните и слабите страни, 27-те държави заедно можем да напреднем по-добре.

Какви слабости идентифицирахте тук в България? В предложената за обществено обсъждане стратегия за цифрова трансформация до 2030 г. се отчитат липси в ключови сектори като е-здравеопазване, инфраструктурата, публичните данни за обучение на ИИ, киберсектора.

Споменахме киберсигурността и дигиталните умения. Определено електронното здравеопазване не е областта, в която България изостава. Ако погледнете нашата оценка на цифровото десетилетие, индексът за зрялост на електронното здравеопазване на България е 77, а средното за ЕС е 79. Едно от нещата, в които България изостава, е внедряването на изкуствен интелект в бизнеса. Миналата година то нараства с 80%, така че това е много, но все пак е много под средното за ЕС. Друг проблем е ниското използване от гражданите на инструментите за електронно управление - онлайн цифрови услуги, като например, когато искате да съхранявате данните си, като шофьорската книжка. Много хора не са наясно, че тези инструменти съществуват. А това, което чух, е, че от страна на правителството има желание да се повиши интересът и осведомеността сред гражданите. Защото понякога те просто не знаят, че услугата е достъпна, а тя може да улесни живота им. Понякога подобни публични електронни услуги не функционират напълно. Но въпреки това има напредък. Просто той още не е достатъчен.

На какво, според Вас, се дължи това "недостатъчно"?

Мисля, че става въпрос за приоритети. Това е въпрос на подреждане на системата. Не че не бих могла да отговоря, но да върна въпроса ви. България има много добра киберсигурност, нали? Това не е завършен процес, но има една от най-добрите 5G мрежи и покритие в ЕС. Държава като моята, Франция, няма. Въпреки че Франция е по-голяма, има по-голям БВП и се предполага, че има повече пари. Това е избор - къде би инвестирала една държава. Във Франция инвестираме много в отбрана. Имаме много разходи за социална система и образование. А България инвестира повече в свързаност, но все още има известно изоставане. Мисля, че това е въпрос на политиката на всяка държава-членка. Мисля, че това е посоката, която правителството задава за себе си. По този въпрос Комисията не е позволено да коментира. Но наистина мисля, че това е свързано и с наследството на вашата система. Страна като Естония се ражда след падането на Берлинската стена. Това е популярен пример. Те нямат същите предизвикателства. Но е по-лесно да бъдеш Естония, отколкото да бъдеш Франция. И може би понякога е по-лесно да си България. А понякога е по-трудно, когато имате социални различия. Казано по друг начин - кое е по- важно - дигиталните умения или общото ниво на уменията на населението?

Има ли проблеми с програмата за цифрово десетилетие?

Проблемът с нашето дигитално десетилетие е, че програмата сама по себе си няма ясно определени показатели за киберсигурност. За да оценим нивото на киберсигурността, ние разглеждаме например процента на компаниите, които имат системи за защита, разглеждаме броя на сигналите за предупреждение, които се подадени. В момента не планираме да променяме структурата на програмата, въпреки наличието на новото европейско законодателство. Все пак през 2026 г. предстои това, което наричаме преглед на програмата. Възможно е част от сегашните показатели като разпространение на 5G, основни цифрови умения, усвояване на изкуствения интелект вече да са остарели и да се нуждаят от актуализация. Програмата "Цифрово десетилетие" до 2030 г. определя годишен цикъл на сътрудничество между Комисията и държавите-членки. Така че ще разгледаме по-добър индикатор, ще преразгледаме определени показатели, ще включим индикатор, като за киберсигурност. По време на срещите ми в България видях, че хората от бизнеса имат силна мотивация да се развиват. Те работя усърдно и правят онези малки стъпки, които предприемат всеки ден, за да проработи този цифров напредък. Имате хора, работещи в училищата, които развиват програми за обучение за цифрови умения. Имате и хора, които се опитват да съветват министерства или публична администрация по системи за киберсигурност. Имате адвокати дори, които помагат на министъра, министерството. Както се казва, ако вървите сами, вървите бързо, но ако вървите заедно, ще стигнете по-далеч.

Пак ще цитирам тук анализа към стратегията за цифрова трансформация до 2030 г. Там е посочено, че има слаб частен инвестиционен интерес за цифрова трансформация в слабо населените и отдалечени селски райони.

Може би е въпрос на приоритети… Но не бих коментирала въпроси от вътрешната политика.

Как тогава на обикновен език ще обясните нуждата от програма "Цифрово десетилетие"?

Европейският съюз трябва да постигне напредък в областта на дигиталното развитие. Има много притеснения, че Китай и САЩ ще изпреварят по редица направления и че не приемаме достатъчно сериозно скоростта на трансформация на други страни. Затова чрез измерими цели се опитваме да кажем: "Добре, някои от целите може да са трудни, но поне имаме ясни показатели, които ни помагат да вървим всички в една посока". Не сме САЩ, не сме Китай. Има и много други проблеми, които тази програма не може да реши. Като например липсата на единен пазар. Все още имате 27 различни държави, различни езици, много бариери и препятствия, когато става въпрос за трансгранична търговия. Някои хора смятат, че ще е по-добре да живеете в гора - в малка къща без интернет и без смартфон. Но реалността е различна. Ние живеем с тези устройства, в тези устройства. Мисля, че осъзнаването на потенциала за по-добър достъп до услуги, да сте наясно какво може да предложи вашата страна и други, за да бъдете по-свързани с останалите. Да знаете как да получите достъп до по-добри здравни услуги и качество на живот е огромен плюс. На улицата през дома ми в Брюксел започнаха да копаят. Чудех защо. Оказа се, че слагат оптични влакна - именно за тази по-добра свързаност. Това е част от нашата политика в рамките на програмата "Цифрово десетилетие" и това е цел за 2030 г. Не вярвам, че честите промени в политическия живот водят до забавяне на прилагането на тази политика, но ако имате твърде много политически сътресения, тогава се появяват прекъсвания и фрагментиране на действията, което не помага за ускоряване на напредъка.

Споделете

Елин Шиво, ЕК: България изостава във внедряването на изкуствен интелект в бизнеса

Ахилесовата пета на България - дигиталните умения, смята тя

БНР подкасти:

Златина Петкова: Комисията "Сорос" - шоу за пред медиите

Кристалина Георгиева: С въвеждането на еврото България ще стане по-привлекателна за инвеститорите

Готов е Наръчник за борба с радикализацията при младите хора

Д-р Георги Николов: 15-16% от хората в репродуктивна възраст имат проблем със забременяването

Хърватската фондова борса с много добро представяне след въвеждането на еврото

Нараства средната възраст за първо дете, но има и родилки на 13 г.

Александър Ангелов: Много сме успешни в това да ни закърнеят уменията за иновации

Илия Тодоров: Предлагаме да не може да се мине ГТП, ако има влезли в сила глоби

Михаил Заимов: Изпълнен съм с тъга от дрънкането на оръжие и плановете да се изхарчат 700 млрд. за смърт

Гонката с мигранти край Бургас продължила половин час, водачът на два пъти сменил посоката

Предавания

За БНР

Програми

Радио България