Възрастовите различия на работното място - риск или възможност за работодателите

Нивото на младежката безработица в България също е сравнително ниско - 15%, като се доближава до средното за страните от еврозоната – 14%. 

Въпреки положителните тенденции на пазара на труда у нас, компаниите продължават да изпитват съществена нужда от кадри. Работодателите не могат да си позволят лукса да наемат представители само от едно и също поколение, когато няма достатъчно хора с необходимата квалификация. Така все по-често се налага представители от различни поколения да работят заедно, а това създава нуждата от ефективно управление на екипите, за да се стигне до максимално добри резултати. 

Как потенциалните конфликти между поколенията да се превърнат във възможности за ускорен растеж на производителността?

Световната здравна организация дава определение на понятието ageism (от английски език - age - "възраст"). Ейджизмът е стереотип по отношение на това как мислим, предубеждение какво чувстваме и дискриминация как действаме спрямо останалите въз основа на тяхната възраст. Междувременно демографски проучвания показват, че работната сила е съставена от пет поколения - Традиционалисти, Бейби бумъри, Gen X, Милениъли и Gen Z. Някои по-нови изследвания включват и поколението Алфа, родено след 2010 г. Разликата между поколенията, съчетана с айджизма, е предпоставка за конфликти на работното място.

Зaместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова добавя разликата в съотношението на излизащите в пенсионна възраст и на младите хора, които сега навлизат на пазара на труда:

"Трябва да търсим конкретни решения как да си взаимодействат тези хора от различни поколения, които носят със себе си съвсем различен набор от умения и очаквания за това как да изглежда техният живот".

Според проф. Снежана Илиева, преподавател по трудова и организационна психология от Софийския университет, всяко поколение има своите конкуренти предимства и въпросът е как да се използват.

"Това е въпрос на стратегия и политика. Няма невъзможни неща, стига да има готовност, желание и стига да преодолеем съпротивите и бариерите между поколенията", отбеляза тя.

Промяната в поколенията е и промяна в ценностите на хората, добави проф. Илиева.

Тъй като не можем да променим тези тенденции, трябва насочим вниманието си върху това - как да изберем да погледнем на обстоятелствата, така че да не ги виждаме като проблем, а като възможност, посочи Стефка Танчева от Българската асоциация за управление на хора.

"В нашата работа ежедневно виждаме как поколенията могат да си сътрудничат и да си помагат в действителност. Да не ползваме демографските показатели като дискриминационни, защото те често, мерейки ги, ги превръщаме в стереотип и дискриминация. Но възрастта е само един от тях. Там имаме пол, етнос, образование".

Над 100 изследвания показват, че разликата във възрастта на наетите лица на работното място не влияе на тяхната ефективност. В бързината вероятно младите се представят по-добре, но ефективността е сходна на тези, които работят по-бавно, посочва Танчева:

"Крайният резултат няма разлика спрямо възрастта на хората. Няма пречки за тези, които се движат напред и няма възраст за тези, които искат".

Друго мащабно проучване, направено между 20 хил. души, публикувано в Харвард Бизнес Ривю, твърди, че поколенията не съществуват. Това мнение споделя и Милен Великов, експерт в сферата на човешките ресурси и създател на подкаста "Капиталът човешки". Въз основа на изследванията върху професионалните ценности между различните поколения, Великов стига до заключението, че всичко зависи от човека.

Рамките между поколенията също се размиват, няма ясен праг между едно и друго поколение.

Поведението на работно място е предпоставка на локалната култура, посочва Милен Великов.

Целия репортаж на Виктория Тодорова в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.