Румен Гълъбинов: Дори и в еврозоната България ще е на последно място в ЕС по минимална заплата

България и в еврозоната ще бъде на последно място по минимална работна заплата (МРЗ) в ЕС, предупреди в интервю пред БНР Румен Гълъбинов, икономист и бивш заместник-председател на КФН.

КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че утре ще има предупредителна протестна акция преди заседанието на Съвета за тристранно сътрудничество, на което ще се обсъжда бюджета. Синдикатите не са съгласни с намаляване на МРЗ за 2026 г., МТСП предложи 1213 лв. - 620 евро, а сега се говори за 605 евро.

"В Германия почасовата ставка за 2026 г. се предвижда да бъде €14,5 на част, а у нас €7. Мисля, че със 605 или 620 евро България ще продължи да изостава със 100 евро от Унгария като МРЗ и с повече от 200 евро от Румъния. И пак ще сме на последно място в ЕС, дори и в еврозоната ще сме на последно място по месечна работна заплата", обясни финансистът.

И допълни, че промяната на нивото на МРЗ променя и минималния осигурителен доход, "а са заложени промени и на максималния осигурителен доход, което променя ред други плащания, които се дължат в социалните ни системи".

• Яница Петкова, агенция "Мяра": Приемането на бюджета няма да е големият тест пред управляващата коалиция
• От 2026-а: Минимална заплата на лекар без специалност - 1860 евро, на медицинска сестра - 1550 евро
• Проф. Богомил Манов: Бюджет 2026 предлага още от същото, но инерцията води към свръхдефицит
• Профсъюзите се обявиха против минимална заплата от 605 евро, готвят протест

За коментарите за отмяна на плоския данък Гълъбинов каза:

"Нарастването на разходи предполага търсене на нови източници за приходи и доколкото ми е известно не се предвижда за този бюджет да се увеличава ДДС. Предстои да видим макрорамката и за следващите 3 години. Възникват въпроси, откъде другаде? Започва се дискусия, тя се поде от синдикатите. Единият предлага запазване на сегашното пропорционално данъчно облагане на по-високо ниво -  от 10 на 15% и необлагаем минимум. Другият синдикат предлага реформа и преминаване към прогресия. Многообразни са примерите в ЕС и в еврозоната за облагане на доходи и винаги включва прогресия".

Гълъбинов сподели, че не знае какво ще избере България, но като влезе в еврозоната остава единствената държава, която има само едно число за облагане на доходите – 10%. В Естония има такъв данък, но е 20% и има необлагаем минимум.

Финансистът напомни, че и в момента бизнесът използва офшорни зони и тази възможност винаги я е имало:

"Пак казвам, при 600 000 работещи на МРЗ вероятно има и такива от тях, които получават повече от МРЗ по друг начин, осигуряват се само на МРЗ. Мотивацията да се участва на пазара на труда с плащане на осигуровки и данъци на реалните заплати, като че ли малко ще поотслабне за сметка на това – да разчитат хората повече на социалните системи да се издържат. И при инвалидните пенсии има разговор от дълго време – всички ли имат нужда от тях и законосъобразни ли са".

Гълъбинов коментира, че ако не веднага, може да има преходен период и работещите в държавната администрация, да започнат да си плащат 50% от осигуровките, които реално сега те не плащат, а са за сметка на държавата, "защото това ще пооблекчи тежестта на социалните системи".

И допълни, че в момента държавата се намесва, за да покрива дефицита в пенсионната система и в здравеопазването с 30%.