Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Астролабията – „хващач” на звезди

С астролабията, изобретена от Птоломей човечеството се сдобива с това невероятно пособие.
Снимка: Архив
На 6 юли 1476 г., едва 40-годишен, в Рим умира немският математик Йохан Региомонтан. Не само неговите съвременници, а и поколения по-късно, го считат за баща на астролабията.
В интерес на фактите, астролабията (от старогръцки „астролабон” – събиращ, улавящ звезди) е сред най-древните астрономически инструменти. Ползвали са го гърци, египтяни, араби, сирийци… Според някои историци, уредът е идейна рожба на древногръцкия астроном Хипарх. Но същинските функции на инструмента създава Клавдий Птоломей. Така математици, астрономи, географи, пътешественици и мореплаватели се сдобиват с безценно пособие. С него измерват положението на звездите, могат да определят часа,съотношението между деня и нощта, да отчитат движенията на слънцето и луната.
На външен вид устройството е странно и привлекателно-загадъчно. По Средиземноморието и на Изток астролабията е позната от древността, но едва около Х – ХI век тя става известна и в Западна Европа. В занаятчийските работилници европейските майстори се стараят да не отстъпват на колегите си от Изток: отделят специално внимание върху художествената украса на уреда. Така астролабията става привлекателна вещ, достойна за модните пристрастия на кралските колекции.

И ето ни в ХV век. В Кьонингсберг се ражда Йохан Региомонтан. Едва 11-годишен е приет в Университета в Лайпциг. Три години по-късно продължава академичното си обучение в Университета Alma Mater Rudolphina – Виена. След дипломирането си преподава доста необичайните за днешно време съчетания от научни дисциплини: оптика и древна литература. Изработва астролабия за Максимилиан I Хабсбургски. Превежда книги от същия онзи Клавдий Птоломей, допринесъл за голямото приложение на астролабията. Впрочем, ние трябва също добре да знаем неговото име: ръкописите на Клавдий Птоломей съдържат ценни сведения за ранната история на славяните и прабългарите.
Ако туристът реши да направи пътешествие по стъпките на Региомонтан, ще трябва да иде и до Нюрнберг. Там, през 1471 г. немският математик основава една от първите астрономически обсерватории в Европа. В същата сграда, 3 години по-късно (запомнете този факт) Региомонтан отпечатва известните Ефемериди, таблици за координатите на звездите. Това са първите типографски отпечатани астрономически таблици. Тъкмо тях са ползвали Вашку да Гама, Христофор Колумб и други мореплаватели.
Не сте забравили за къщата в Нюрнберг, нали? – Впоследствие там живее знаменитият художник Албрехт Дюрер, сега сградата е негов дом-музей.
Пътят на Региомонтан продължава към Рим. Ученият работи за кардинал Бесарион. Пише трудове. За някои от тях, като “Epytoma in almagesti Ptolomei”. Николай Коперник казва, че това е едно от съчиненията, които му оказват силно влияние.

Още много други истории за пътешествия и идеи за различни маршрути може да чуете в предаването „А сега накъде”.
По публикацията работи: Петра Талева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Дълбините на Черно море пазят наследството на цели епохи

Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..

публикувано на 19.11.25 в 09:05

Тежки травми и бързи решения: как 3D моделите помагат на лекарите

Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..

обновено на 19.11.25 в 08:35

"Музейко" – епизод 2: Минало

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..

публикувано на 18.11.25 в 16:35
проф. Албена Накова

Критичните и стратегическите суровини – преработване и добив

В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..

публикувано на 18.11.25 в 10:10
Д-р Николай Шарков

Приемственост, диалог, гарантиране на широк достъп до стоматологични услуги...

Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...

публикувано на 17.11.25 в 15:10