Капоейра - свърши ли музиката, свършва и боят

публикувано на 13.06.14 в 16:55

Коста Щерев изпълнява капоейра

Снимка: личен архив

Чуйте разговора с Коста Щерев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво е капоейра? В буквален превод означава „висока трева”. За бразилците е танц, традиция, история, философия, акробатика, начин на общуване... Твърде „висока летва” за чужденец, опитващ се да навлезе в дебрите на един друг свят, с особено светоусещане , поне за европейците. В Бразилия капоейрата идва с робите от Африка. За времето от 1889 до 1937 г. провеждането на тренировки било забранено, а провинените се наказвали със затвор от 6 месеца до 2 години. Дълго капоеристите не са се ползвали със славата на добри момчета, тъй като участието им в улични боеве водело след себе си твърде негативни последици. Робите използвали привидното танцуване като форма за поддържане на отлична боеспособност, както и за решаване на конфликти помежду си. Къде търсел спасение провинилият се роб? Към селвата с „висока трева”, което обяснява и смисъла, влаган в странната на пръв поглед дума.
С времето самите робовладелци стигат до извода, че нямат голям интерес работната им „стока” да се избива помежду си. Избрали танца като по-разумен вариант за излизане от конфликти. През 1850 г. със Закона Кейроза робството е отменено, но нелегалният превоз на хора от Африка продължава още почти четири десетилетия, чак до 1888 г. През 1937 година забраната срещу капоейрата официално отпада.
Започва нов етап от развитието на танца, който с времето се превръща в изкуство. Остава обаче в сила правилото: знанията да се предават от уста на уста, както е в африканската традиция. Продължават да се следват неписаните, но утвърдени с вековете правила как точно трябва да премине една капоейра. Например, винаги играта се води в кръг, наречен „рода”. Няма бой, без музикален съпровод. Затова първи в началото се появяват музикантите. Сред инструментите непременно има биримбау и пандейро. Основният ритъм се „подава” от биримбао. Но – хайде да видим дали е лесно за разпознаване - има три отделни видове биримбао: гунга, медиу, виола. Плюс ударни, като атабаке, агого, реку-реку. Танцьорите учат движения, но и ритъм, пеене, свирене. И което е особено важно: спазват правилата на взаимоуважение и положителна настройка към живота. По какво ще познаете един капоерист? Той винаги е усмихнат. Според друго неписано правило, когато се чуят удари по кратунката на биримбаото, значи е дошъл моментът за смяна на играчите. Преди и след боя те винаги си подават ръка. Когато се опитват да съборят противника, (тук дори е по-редно да се нарича „опонент”), юмручните удари са забранени. Що се отнася до ловкостта и пъргавината, само стъпалата, дланите и главата могат да докосват земята.
Развитието на капоейрата е свързано с името на легендарния герой за бразилците – Зумби, символ на борбата за независимост. Танцът има разновидности, както ще срещнете и други тълкувания на името. На въпроса какво значи капоейра, може да чуете обяснение, че това е битка или „човек, който по време на бой се движи с подскоците на петел”. Още можете да научите от разказа в звуковия файл на Коста Щерев, гост в предаването „А сега накъде?“

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!