Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Син домат и червен патладжан

БНР Новини
Фрагмент от корицата на книгата „От лингвистична география към ареална лингвистика“ на Дарина Младенова
Снимка: uni-sofia.bg

Както показват тези местни наименования на двата сравнително късно проникнали у нас зеленчука, тяхната история е преплетена. И както обикновено, следите остават в думите, с които ги назовават българите в различните краища на нашата езикова територия, а също и в думите на съседните балкански езици. Някъде дошлият от Индия патладжан е познат по-отдавна и „новопристигналият“ домат се назовава с името на вече познатия зеленчук. Другаде е обратното. В Цариград – столицата на Османската империя – градинарите, много от които гурбетчии от българските земи, наричат домата „френски (т.е. европейски) патладжан“. С връщането на гурбетчиите у дома, това наименование и самото растение става известно в родните им краища. Оттам и едно от имената на домата – „френк“. Доматът прониква и по друга линия у нас – от Италия към Гърция и на север – с ацтекското по произход название „томатл“, с което, разбира се променено, го наричаме и днес. Там където пък доматът е изпреварил патладжана, се появяват имена като „син домат“, „морав домат“, „черен домат“, а за да няма грешка се уточнява „червен домат“. Така на картата с различните наименования на двата зеленчука се очертават пътищата на културни влияния на Балканите, разказва Дарина Младенова, гл. ас. в Софийския университет.
• Езикови справки по радиото: „вземам насериозно“, „точно наобратно“.
• Забравете тази дума: от коя дума или съчетание можем да се лишим, за да бъде речта ни по-точна, правилна и красива.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Творби на Сезар и Пикасо в подножието на Фуджи

Представете си 70 хиляди квадратни метра парк, в който шедьоврите са така органично вплетени в природата, че сякаш винаги са били там. А когато става дума за Музея под открито небе в японското градче Хаконе думата шедьоври никак не е пресилена щом става дума за творби от автори като Огюст Роден, Сезар и Хенри Мур. Културното средище, отворило..

публикувано на 08.07.24 в 08:35
Орхидея Anacamptis palustris или блатен салеп (снимка: Елка Стойчева група

Орхидеите в България: Епизод 1 – Запознаване

Цикълът от пет предавания "Орхидеите в България" запознава слушателите със света на най-голямото семейство в царството на растенията – това на Орхидеите или Orchidacea. Загадъчни, красиви, смятани за сексуални хитреци в растителния свят, орхидеите не са само пищните тропически бижута, които пътешествениците и до днес откриват в девствените гори,..

публикувано на 05.07.24 в 08:35

Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..

публикувано на 03.07.24 в 17:33

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден"  Антон..

публикувано на 02.07.24 в 11:43
Проф. д-р Кузман Гиров

Консилиум "Лято 2024"

Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..

публикувано на 02.07.24 в 08:50