Средновековието е период от човешката история, който продължава да бъде окачествяван като „тъмни векове”. В тези тъмни векове обаче – освен че хората са живеели с всекидневните си проблеми, те са имали и потребност от духовни преживявания, от мисловни настройки за живота, за смъртта, за смисъла на битието. Особено се изострят тези нагласи в периода около 1000-та година, когато силно се разпространяват визиите за края на света, за края на времената, за настъпване на Второто пришествие, Апокалипсиса. Тъкмо на този проблем е посветена книгата на доц. Цветелин Степанов от СУ „Св. Климент Охридски” „В очакване на края: европейски измерения около 950-1200 г.”
В нея се разглеждат милиенаристките построения в писмените паметници на Византия, България, Русия, ислямския свят и др. Като особено трябва да се подчертае, че тези конструкции не говорят за свършека на времето, а за неговото качествено преустройство – Апокалипсисът слага началото на нова ера, когато богоизбраният народ ще получи Божието благоволение и ще му се въздаде според правдата и благочестието. Изобщо за средните векове в българската историография и културология се е писало малко, макар че в последно време книги по темата започнаха да се появяват – компетентни, експертни, интересни и четивни. Такава е и книгата на доц. Цветелин Степанов.
Събеседници: авторът на монографията, проф. Анисава Милтенова от БАН и проф. Георги Каприев от Софийския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Риторичен въпрос към специалистите и към всеки от нас. Защото в основата му са поставени огромното недоверие и "анатемосване" на ваксините. Въпреки напредъка на медицинската наука, "изчезнали" уж болести отново се появяват, страдат децата, преживяват го родителите. Какви са причините, как да се справим със съмненията към ваксините? – въпроси към..
В периода 16–20 май 2025 г. в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), София ще се проведе международна среща под надслов Heritage in Action: Revive&Thrive2BG насочена към студенти и преподаватели, с акцент върху културното наследство и спорта като взаимосвързани елементи на съвременното образование. "Основната цел е на..
Даниел Симеонов завършва кинорежисура в Нов български университет. Следвал е също философия в Софийския университет и световно кино в Биркбекския университет в Лондон. През 2018 г. завършва лидерската програма за учители на фондация "Заедно в час", както и педагогика в Пловдивския университет. През 2022 г. е стипендиант по медийна грамотност на..
Предаването разказва за куклите и по-специално за историята на кукления театър – част от историята на човешката цивилизация. Припомня и българския принос натрупал вече повече от стогодишен опит в тази сфера. С доцент Мирослав Цветанов, преподавател в НАТФИЗ и режисьор на куклени спектакли, с известния ни театрален и куклен режисьор Катя Петрова, и с..
Уважаваният преподавател и учен споделя позицията си по повод разгорещилия се спор за или против въвеждането на задължително избираем предмет "Добродетели и религия" в средното училище. Сюжетът не е нов, но беше скандално актуализиран от недобре обоснованото намерение на МОН за спешно въвеждане на нов учебен предмет. В предложението се преплетоха..
Италианският майстор на абстрактното изкуство Албино Пити, който вече близо десет години живее и работи в България, подготвя нова артистична изява със..
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял..
В Деня на Европа – какви са предизвикателствата, коментира в " Мрежата " по програма " Христо Ботев " Капка Тодорова , кореспондентка..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
