Средновековието е период от човешката история, който продължава да бъде окачествяван като „тъмни векове”. В тези тъмни векове обаче – освен че хората са живеели с всекидневните си проблеми, те са имали и потребност от духовни преживявания, от мисловни настройки за живота, за смъртта, за смисъла на битието. Особено се изострят тези нагласи в периода около 1000-та година, когато силно се разпространяват визиите за края на света, за края на времената, за настъпване на Второто пришествие, Апокалипсиса. Тъкмо на този проблем е посветена книгата на доц. Цветелин Степанов от СУ „Св. Климент Охридски” „В очакване на края: европейски измерения около 950-1200 г.”
В нея се разглеждат милиенаристките построения в писмените паметници на Византия, България, Русия, ислямския свят и др. Като особено трябва да се подчертае, че тези конструкции не говорят за свършека на времето, а за неговото качествено преустройство – Апокалипсисът слага началото на нова ера, когато богоизбраният народ ще получи Божието благоволение и ще му се въздаде според правдата и благочестието. Изобщо за средните векове в българската историография и културология се е писало малко, макар че в последно време книги по темата започнаха да се появяват – компетентни, експертни, интересни и четивни. Такава е и книгата на доц. Цветелин Степанов.
Събеседници: авторът на монографията, проф. Анисава Милтенова от БАН и проф. Георги Каприев от Софийския университет.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
