Задачата пред човечеството е да бъдем щастливи сега или Холостомер

Задачата пред човечеството е да бъдем щастливи сега.

Във същото време не можем да пренебрегнем факта, че в края на живота си Толстой сам отрича своите вече написани и получили изключителна популярност литературни творби, които по същество са фикция, художествена измислица, защото променя схващанията си по отношение на мисията на литературата и вярва, че е много по-важно да се дадат морални и духовни напътствия на обикновените хора, отколкото да се пишат измислени неща. Да се създаде една книга за масите, за милиони хора е несравнимо по-важно и ползотворно, отколкото да се композира роман от онзи вид, който ще разсейва някои членове на заможните класи за кратко време, а след това ще е забравен завинаги, пише Толстой.

В това отношение Холстомер е още по-далеч в скалата на фикцията от „Война и мир”. Ще чуем не само изцяло измислена история, дори озадачаващо измислена, като се има предвид, че повествованието се води в първо лице, а субектът, който стои зад това първо лице, е … кон. Този факт обаче нека не ви подведе и накара да подцените сериозността и дълбочината на текста на Толстой, а още повече цялата хипнотична звуково-интонационно-музикално-ритмично-емоционална конструкция, която строи един актьорски глас - гласът на Веселин Мезеклиев. Тази изключителна актьорска, режисьорска и акустично перфектна аудиопродукция получи Втора награда на Международния фестивал за радиодрама на Обединеното кралство през 2016 г. Виж http://bnr.bg/hristobotev/post/100662262

Ако слушате Радиотеатъра в неделя, от 16.00, ще чуете още един глас. Гласът на Лев Толстой, който говори на 4 езика и прочита пасаж от книгата си Мисли на мъдреците, публикувана през 1903, ще прозвучи в интродукцията към Холстомер. Съществуват няколко записа на гласа на Толстой, а така също и кинокадри, направени по различен повод, които са оцелели във времето. Изобщо от днешна гледна точка Толстой е бил силно публична личност. Дори последните дни от живота му, след като напуска семейството си посреднощ на 28 октомври 1910 и се изолира по свое желание в отдалечената железопътна гара Астапово в търсене на самота и спокойствие, ккакто това правят мъжете на неговата възраст, преди да умрат, не са били изпълнени със самота и спокойствие не само поради болестта му и поради нашествието на подръжници и приятели, но и поради силния медиен интерес, който докарва репортери и филмови екипи от целия свят. Смъртта му се превръща в едно от първите световни медийни събития. Появават се и много невероятни репортажи. Както the New York Times, например, пише само два дни преди смъртта му: Tolstoy is Better … The Count Is Very Weak, but the Doctors Say There Is No Immediate Danger / Толстой е по-добре…. Графът е много слаб, но докторите казват, че няма непосредствена опасност, когато Толстой е вече в безсъзнание.

Холстомер съчетава и двете постижения на великия разказвач, оценени на Запад и на Изток - психология на характерите и висша категория морализъм.