Виена отдавна е извоювала привилегията на световен символ за празнично коледно и новогодишно настроение. Ако сме там, непременно трябва да постъпим като виенчани и да тръгнем по станалата вече традиционна Новогодишна пътека. Тя започва от площада пред кметството и преминава през тесните централни улички, пълни с кулинарни изкушения. Навсякъде ухае на ванилия, канела, какао, джинджифил. За първи път тази година е подготвена и специална „Улица на щастието“, където астролози и ясновидци предсказват бъдещето. В следобедните часове има подготвена специална детска програма. Виенските училища за танци предлагат блиц курсове по валс в новогодишната нощ, а Виенският Пратер кани всички желаещи на невероятно шоу с фойерверки. Точно в полунощ, след като камбаната на „Св. Стефан“ оповести началото на Новата година, над централните улици ще звучи отново най-известният валс „На хубавия син Дунав“, а улиците ще се превърнат в огромна бална зала.
Неповторимо настроение създават и разходките с корабче по Дунава. Също по традиция в новогодишната нощ във Виенската щатсопера се играе най-известната оперета на Йохан Щраус „Прилепът“.
На празник, като на празник: помислено е за всички, дори за махмурлиите. За тях в първото утро от Новата година на площада пред кметството има закуска срещу махмурлук. На площада не спира да звучи музика.
Най-ранобудните очакват с нетърпение Новогодишния концерт на Виенската филхармония, който се предава директно на огромен екран. На 1 януари 2019 г. пред Виенските филхармоници за Новогодишния концерт ще застане главният диригент на оркестъра на Саксонската държавна опера Кристиан Тилеман. А по време на антракта в Златната зала на Музикферайн, телевизионните зрители от цял свят имат възможност да видят специално подготвен музикален филм, посветен на 150-годишнината на Виенската щатсопера.
Виенчани и гости на града ще се радват на много празнични изненади, които съчетават съвременни тенденции, но и старинни обичаи, за които туристите дори не предполагат.
В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..
Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..
Използвахме това словосъчетание с житейски и медицински привкус в диалога ни с проф. Цветалина Танкова – ендокринолог, преподавател, учен и изследовател на диабета. Поставихме акценти върху прословутото "коварство" на болестта, която протича без симптоми, без болка и няма изявена клинична картина. Коментирахме и последиците от захарната болест и..
Специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов", гр. Варна, е открито през 1905 г. в София, като Държавен институт за слепи. Първият директор на ДИС е д-р п.н. Стойчо Донев, който е и родоначалник на българската специална педагогика за зрително затруднени. Д-р Донев е човекът, адаптирал Брайловата азбука на български..
Днешните абитуриенти са децата, на които се наложи още в 7. клас – в ключовия момент за кандидатстване в гимназия – да преминат към онлайн обучение. По-късно, когато вече влязоха в гимназия, отново останаха по домовете си, без възможност да се запознаят с новите си учители и съученици. Въпреки това се адаптираха, устояха. Дори до вчера не беше сигурно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Преди празничния 24 май в "Нашият ден" разговаряме с Диана Андреева , директор на Обсерваторията за изследване на културата. Повод за срещата е докладът..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg