Наименования за ръж, ечемик, царевица и др. в европейските езици

Не е случайно, че думата „жито“ съдържа същия корен като „живея“, „живот“. Имало е време, когато реколтата от зърнени култури буквално е била равносилна на живота, оцеляването на прадедите ни. Житни класове присъстват в гербовете на доста държави от умерения климатичен пояс, особено в периода на комунизма, който някъде все още продължава. В други географски ширини се появяват царевицата, оризът и т.н. И днес зърнените храни са значителна част от храната на човечеството, макар и в нови разновидности и сортове за масово отглеждане. Какво обаче може да узнаем от наименованията им в диалектите на българския език и другите европейски езици. Някои от местните имена на ръжта са останали още от езика на траките, други свидетелстват за вероятния път на пренасянето на растението от Мала Азия, за културните контакти между различни народи. По-нови за трапезата на европейците растения като царевицата и картофа са интересни с начините за образуване на имената им - по името на страната, от която са внесени, от съществуващо име на позната култура с добавка на някакво определение, със заети и трансформирани думи. Така за царевицата „мисир“ идва от название на Египет, „рапка“– от „арапска пшеница“, „влашки боб“ пък е една от диалектните думи за картоф. Разказва проф. Лучия Антонова.
• 25 години „За думите“ – от фонда на предаването - Наименования на месеците.
• „Забравени думи“ – с участието на слушателите.