Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Радиоенциклопедия „По следите на дима“: Историята на България, разказана през тютюна

БНР Новини
Кадър от изложбата „ДИМ. Истории за тютюна” в Тютюневия град, Пловдив
Снимка: БГНЕС

Противоречивата история на тютюна възпламенява най-различни сюжети, винаги раздвоени между вредата и удоволствието, богатството и мизерията, болестното и утешителното, диаболичното и летливото.

Тютюнът навлиза в Европа от Новия свят, а синкавият дим постепенно обгръща целия свят. Пуши се в градовете, пуши и селото, пуши се в окопите и в мирно време, на големия екран и на малкия… Пушенето вероятно е най-разпространената в глобален план зависимост, едновременно заклеймявана и социално приемлива, отрицавана и желана…

Тютютът е суровина, стока, растение, отрова. Наричан "златото на България", той играе ключова роля за историята ни. Тютюнът и розовото масло са основните експортни продукти на България, благодарение на тях страната става част от международния търговски обмен.

Димната следа намираме в политиката, в модернизирането на производството, в еманципирането на жените и обособяването на градовете.

Разкъсана между икономическата полза и политическата зависимост, историята на тютюна е ценен свидетел на превратностите на 20 в. 

Борис Стоянов, гл. ас. катедра „Съвременна и нова история“, очертава интригуващи акценти от тютюневата история на България, а Стефан Дечев представя книгата на американската изследователка Мери Нюбъргър „Балкански дим“, посветена на историята на България.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01
Княз Александър Батенберг влиза в Пловдив начело на български кавалерийски полк, гравюра.

Съединение? Или присъединяване?

Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г.  Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..

публикувано на 11.09.25 в 08:25