„Най-бедната в ЕС държава; най-неграмотните функционално младежи; най-бързо намаляващото население; …най-нещастливите хора.“ Всичко това за нас – българите, и за родната ни България.
Обаче: Напусналите страната ни млади българи много често и бързо се утвърждават професионално в страните-приемници. Учениците от Олимпийските ни отбори по природо-математически науки се завръщат с медали от всяко състезание, а наши студенти с лекота стават докторанти на престижни университети. Как се създават успешни българи; колко тясна е връзката образование – бизнес – икономика и национална сигурност; използват ли се иновативните методи на обучение и може ли да се проектира бъдещето – за всичко това е разговорът през призмата и опита на най-известното висше техническо училище у нас – Техническия университет, София.
Д-р инж. Венцислав Славков – лектор и член на настоятелството на Университета, председател на УС на клъстер „Мехатроника и автоматизация“ и зам.-председател на Асоциацията на клъстърите в България, акцентира:
„България има редкия шанс в момента нейният комисар в Брюксел да отговаря за младежта и иновациите и това е добър шанс да се даде тласък на развитието на кадрите в областта на иновациите. Би трябвало да се опитаме да създадем нови иновативно мислещи хора и чрез тях да постигнем конкурентоспособност на българската икономика.“
Какво още казва в „Познати и непознати“ д-р инж. Венцислав Славков – чуйте в звуковия файл.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На днешния 17 януари си спомняме за големия български поет Атанас Далчев , който ни напусна на тази дата през 1978 година . Атанас Далчев е..
С покана за един специален концерт в "Артефир" гостува музикантката и асистент в НМА "Проф. Панчо Владигеров" Сабина Йорданова . Утре (18 януари)..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg