На 3 декември 2019 г. Македонската академия на науките и уметностите (МАНУ) прие декларация или „Повелба за македонскиот jазик“, с което поднесе поредната псевдонаучна сензация. Наблюдателите свързват начинанието с официалното ратифициране от САЩ на приемането на Северна Македония в НАТО ден преди това.
И още един момент от съвременната политика, който очевидно пряко е повлиял върху новите прозрения на македонските учени за „древната“ история на т.нар. „македонски език“.
Подписаното през юни 2019 г. Преспанско споразумение, с което се сложи край на спора за името на младата държава, наречена от този момент Северна Македония, твърдят експерти, съдържа пункт, който на практика лишава братята ни от Северна Македония от правото да се пишат преки потомци на Александър Македонски и отломки от Древна Македония – конгломерат от етноси, който се разпада около средата на втори век пр. Хр., без да остане население, което да се самоопределя като „македонско“ (за разлика от елините, траките и илирите, били под владението на Александър, но запазили идентичността си и след изчезването на държавата).
Та, лишени от тази възможност за приписване на несъществуваща древност, учените от МАНУ се насочват към друга, навярно активно подсетени от политически фактори. Какво по-лесно от това да се присвои историята на езика, част от който е и македонският диалект – българския.
Така се оказва, че „македонскиот jазик“ стои в основата на глаголицата и кирилицата, притежава собствени диалекти, които, естествено прескачат и отсам границата и т.н. и т.н… древна история на древен индоевропейски език. Какво от това, че са известни създателите му и точната дата на съчиняването му – 1944!
Няколко от институтите на БАН излязоха със становища за несъстоятелността на грубата фалшификация. Актът на МАНУ е съвършено незащитим от гледна точка на никоя наука. Не издържа и на съвременните отношения между България и Северна Македония. Страната ни първа призна независимостта на съседната държава и не отрича правото на всеки да назовава народността и езика си, както желае.
Но присвояването на история е недопустимо, категорични са българските учени. Въпросът е как истината да стигне и до чуждестранните институции и университети, в които още от времето на Социалистическа Югославия се поддържат македонистични катедри, активно пропагандиращи изкуствения конструкт, наречен „македонски език“, под активното давление на Сърбия и влиятелните ѝ приятели. Кога нашата държава ще поеме отговорността за поддържането на българистиката в чужбина, която от утвърдена специалност в големи световни университети, днес е свита до курсове с незначителен брой студенти.
Чуйте аргументите на доц. Ана Кочева и доц. Татяна Александрова от Института за български език.
Няма напредък в работата на мултидисциплинарната експертна съвместна комисия на България и Северна Македония по спорните исторически и образователни въпроси, дори има връщане назад. Има ли напрежение и къде се корени то – възможни решения – коментират в..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно..
Ивайло Петров е млад и много деен човек, носител на много награди и отличия, включително и на именната стипендия "Джон Атанасов" на фондация "Еврика". Защо обаче определям Ивайло Петров като много деен човек? Защото дори в момента той завършва две..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията, която наричаме и "мустакатия ноември", но и заглавието на един изключително показателен "мъжкарски"..
Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg