Имената не са (били) това, което са!

Ако някой реши да инвестира в проучване на връзката между избора на лично име и социалния, образователния и т.н. статус на родителите, сигурно ще се получат показателни резултати. Но тъй като средства за подобни „разточителства“ днес у нас не се намират, си доставяме доза лукс от миналото – миналото на царска Русия от 18-и – 19-и век. Не че разполагаме със статистика за тогавашната именна система, но, покрай изследването на руската литература от епохата, проф. Ангелина Вачева, преподавателка по руска литература в Софийския университет, се докосва до една изключително любопитна картина. 

Изборът и дори начинът на произнасяне и изписване на личното, бащиното и фамилното име, съответства на социалния произход на поданика. Най-общо хората се делят на висше дворянство, редови дворяни и простолюдие, а във всяка от тези категории има още степени и подкатегории. Преминаването от едно съсловие в по-високо е рядкост и бариерите са почти неразрушими. Ситуацията обаче е дала повод на писателите да изградят ярки образи, включвайки плана на имената, сам по себе си разказващ цяла история за героите и съдбата им. Кои имена са подхождали за знатните велможи, за търговците, великите княгини и как западната мода прониква в консервативното руско общество, чуйте в предаването. А най-напред, разбира се, отдаваме значимото на името-титла Иван, най-разпространено и равняващо се на понятието „човек“.