Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Христо Карастоянов на 70

Защото времето лети и страхотно завива в нощта...

Христо Карастоянов
Снимка: БГНЕС

"Светът е малък, Ямбол – голям!", казва неумолимият и неуморим, и неукротим писател Христо Карастоянов, който навършва на 22 февруари почетните 70 години. 

Какво е да си разказвач (макар и само на месец февруари)

"Притеснен съм, защото отдавна не пиша разкази. А не пиша разкази, откакто разбрах, че не умея да пиша разкази, щом препрочетох Селинджър. Общо взето, съм невинен, разказите, писани дотогава, бяха забелязани – първата ми награда "Хеликон" беше именно за разкази..." 

Но пък самооценката е силата на писателя – "Стига да е навреме..." 

Карастоянов е един от големите съвременни български писатели и на 21 февруари 2020 г. (петък) от 18:30 ч., точно вечерта преди рождения си ден, е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ в Литературния клуб на Столична библиотека (пл. „Славейков“ № 4). 

"Кукувича прежда" – ново издание след 30 години

"Арена на събитията е българската провинция – в столицата животът само се симулира, а в провинцията се изстрадва". Този отзив за изданието на немски на романа "Кукувича прежда" от 2013 година се появява в "Берлинер цайтунг" (Berliner Zeitung). 

"Беше страхотна забава! Днешният 70-годишен автор помагаше, редактираше, напътстваше 30-годишния. С редактора на книгата Красимир Лозанов от "Жанет 45" истински се забавлявахме. Всичко това – малко да бъде укротен оня предишният автор, който си мисли, че всичко, което хвърчи, се яде. Радвах се на дъълги безкрайни изречения и на хватки, които съм си въобразявал, че владея – всичко това сега се опитахме да изчистим. За мен по-важно е друго – че Божана Апостолова прие да преиздаде тази книга. На практика тя излезе в най-страшното време през 1990 година. Имаше доста премеждия около онова издание... Радвам се, че може би сега "Кукувича прежда" по ще се забележи. А онези, които са я чели тогава – ми ще поносталгираме заедно и готово. Най-важното е, че с редактора не пипнахме нищо в смисъла – нищо от сюжета, нищо от героите, нищо от смисъла не е променено в новото издание."

Чуйте интервюто от звуковия файл.

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол и др. Сега е пенсионер. Завършил е Пловдивския университет, специалност български език и литература. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”, отличен с награда на празниците за дебютна литература „Южна пролет” в Хасково (1982). Романът му „Аутопия: другият път към ада” е един от петте нови български романа, номинирани в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). 

Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и др. През 2012 г. в берлинското издателство „Дитрих” излиза трилогията му „Кукувича прежда” (Teufelszwirn, Roman in drei Büchern, Dittrich Verlag GmbH), а през декември същата година романът „Името” му носи и наградата „Хеликон”. 

Същата награда спечели и романът „Една и съща нощ” (2014), по мотиви от който беше създаден спектакълът „Гео” в Народния театър „Иван Вазов”, с режисьор Иван Добчев. „Една и съща нощ” спечели и наградата „Дъбът на Пенчо” за 2014 г., а също и националната литературна награда „Елиас Канети”, 2015. През 2018 г. книгата беше публикувана в САЩ в превод на Изидора Анжел (The Same Night Awaits Us All, Open Letter Books, University of Rochester, 2018). Текстове на Карастоянов са включвани в различни антологии у нас и в чужбина. По негови разкази е заснет игрален филм: „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков. Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. Женен, има син и внуци. Живее в Ямбол.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Как едно ново читалище търси подкрепа от държавата?

За пет години работа Народно читалище "Тротоара 2020" организира десетки младежки събития и дава пространство на различни инициативи. Читалището работи със собствени средства, доброволци и дарения – без държавна субсидия. Всъщност във всяка от петте години то е кандидатствало за такава, по реда, предвиден в Закона за народните читалища, но макар да..

публикувано на 23.10.25 в 15:59
Ласло Наги

Литературно-музикален пърформанс по случай 100-годишнината на унгарския поет Ласло Наги

Кой любовта ще пренесе Когато аз изчезна сред тревите кого с концерти ще тешат щурците? Кой с дъх ще стопли скрежа по листата, кой сам ще се разпъне над дъгата? Кой милвал би бедрата на скалите, дордето станат рохка пръст в браздите? Кой галил би къдриците развени, в зида наболи, тупкащите вени? Кой тук от злостни хули, след кошмара, ще вдигне храм..

публикувано на 23.10.25 в 15:33
Покана

100 години от рождението на Борис Димовски: Хуморът като житейска философия

Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за развитието на българската карикатура през втората половина на ХХ век. Димовски е автор на хиляди карикатури и много стенописи, илюстрации на над 200 книги за деца и възрастни. Съавтор е на Радой Ралин..

публикувано на 23.10.25 в 14:36

Магьосникът Радичков

Йордан Радичков има рожден ден на 24 октомври, на същата дата за пореден път в град Берковица се връчва наградата на негово име за публикуван сборник с разкази. Използваме този повод, за да поговорим за един от най-големите български писатели на ХХ век, сдобил се с авторитет и признание още приживе и то в най-различни среди – литературни,..

публикувано на 22.10.25 в 18:08

"Макове сред асфалта" – книга-шифър към близкото минало

"Макове сред асфалта" е сборник с кратки разкази, есета и публицистика, писани от Красимира Димова през различни периоди от живота ѝ. Авторката повече от три десетилетия живее и работи в Австрия, но героите и събитията в книгата са български. И автентични до болка. Хората в тези разкази са от местата, през които е минал и животът на Красимира Димова..

публикувано на 22.10.25 в 16:04