Да не поставят капака над погрешната вряща тенджера е големият страх на европейските лидери в удържането на крехкия баланс между запазването на здравето на хората и икономическия баланс, каза политологът Анна Кръстева по повод политиката за бавно разхлабване на мерките, предприето от редица европейски държави.
Европа прави предпазлива крачка навън, към бавното нормализиране на живота.
Испания взе решение за разхлабване на мерките. Това, което я различава от останалите страни, е, че ще излиза от карантината на различни скорости.
Набелязани са 4 фази – нулева, първа, втора и трета, като на някои острови вече се преминава към първа фаза и хората могат да посещават заведения.
В Германия започва Седмицата на надеждата. Интензивните легла в страната останаха незаети, а мобилизираният персонал се е оказал много по-малко ангажиран от очакваното. В сряда канцлерът ще се срещне с премиерите на 16 провинции за постигане на план за отваряне на страната. В Германия и в Австрия учениците от гимназиалния курс вече се връщат на училище. Мерките засега остават за по-малките ученици.
В Гърция държавните служители започват да се връщат на работа на ротационен принцип, за да не се получава струпване в транспорта. Отварят салони за красота, магазини и спортни съоръжения.
"По отношение на мерките, ние следваме добрите европейски практики, но играем винаги на два паралелни фронта – едното са мерките, а другото е относителното им спазване", каза политологът Анна Кръстева.
"Онова, което у нас липсва, е съчетанието на извънредно мислене и стратегическото планиране за излизане от кризата – този дебат липсва тук. При нас например напълно отсъства дебатът как да направим икономиката зелена.
Около 40% от хората в Източна Европа и Централна Азия, които са заразени с HIV, не знаят за това. Това сочи доклад, оповестен във връзка със Световния ден за борба със СПИН, който отбелязахме на 1 декември. Има спешна нужда от стратегии за подновяване на тестването за HIV в 53-те държави, за които отговаря Европейския офис на Световната..
Генетикът доц. д-р Мария Левкова , специалист по медицинска генетика от Медицинския университет и УМБАЛ "Св. Марина" във Варна, е една от носителките на приза "За жените в науката" за 2024 година. В Lege Artis доц. Левкова разказва за своята научна разработка, свързана с изследване на генетичния и епигенетичен профил на рака на дебелото..
В дните преди Деветата годишна изложба на Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори (ДАФНИ), Христина Грозданова – изкуствовед и един от двигателите на организацията, сподели пред "Нашият ден" за смисъла и успехите на сдружението. "Неочаквано за мен и за приятелите, които създадохме тази организация, ДАФНИ вече съществува..
За оралната грижа при децата и при възрастните в Lege Artis говори д-р Борислав Миланов , главен секретар на Българския зъболекарски съюз. Днес се провежда годишната кръгла маса с цел отчитане на постигнатите резултати и очертаване на стратегия, информира д-р Миланов. Специалистът изразява благодарност към присъстващите представители на МЗ,..
Илияна Семерджиева, посланик на Европейския климатичен пакт, споделя в ефира на "Нашият ден" своето виждане за важността на климатичната тема и начините, по които тя я превръща в част от ежедневието и мисията си. Според нея климатичните промени вече не са просто тема за конференции или доклади – това е реален проблем, който засяга всички и който..
Представлението "Апокриф" на театрална работилница "Сфумато" задава въпроси за живота между този и онзи свят, за срама, за битката между доброто и злото...
Когато викаш, за да бъдеш чут, всъщност пречиш на другия да те чуе. А когато искаш да разбереш повече за себе си и отношенията си с човека, с когото си..
В стилистиката на любимия филм "Неочаквана ваканция" зададохме въпроса към д-р Антония Първанова, която за пръв път гостува в седмичното издание "За..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg