Между свободата на словото и свободата на медиите

В търсене на отговори на въпросите, които днешният ден непрекъснато ми задаваше, срещнах информацията за една току-що излязла на български език книга. Става дума за сборник от текстове на един от класиците на английската литература Джон Милтън. Ще кажете с какво биха ни заинтригували текстове, писани преди четири столетия, па макар и от гениалния автор на „Изгубеният рай“? Може би с това, че в сборника е публикуван за първи път у нас знаменитият памфлет на Милтън срещу цензурата, известен под името "Ареопагитика". Преводачът му, доц. д-р Мартин Осиковски, пише за него: 

"В един известен откъс от Първа книга на Метафизика Аристотел казва, че "така наречената мъдрост се занимава с първите причини и начала". В историята на идеята за свободата на словото "Ареопагитика" на Джон Милтън е тъкмо такава първопричина и всяко пълноценно и мъдро разбиране на тази история неизменно би трябвало да започва тъкмо с Милтън. Неслучайно в Четвъртото съсловие – основополагащите "приноси към историята на вестниците и свободния печат" на Фредерик Хънт – именно "Ареопагитика" открива темата за борбата с цензурата. А според една любопитна забележка на Гор Видал относно Първата поправка към американската конституция Милтън всъщност "би казал всичко това по-добре", но в крайна сметка "би утвърдил същите положения". Изобщо, ако в историята на английската литература фигурата на Джон Милтън е съпоставима само с тази на Уилям Шекспир, то в журналистическата история Милтън донякъде е това, което е самият Шекспир в историята на световната литература. В този смисъл откъслечното представяне на "Ареопагитика" в българските изследвания по литературна и журналистическа история е учудващо. То е още по-учудващо на фона на актуалните проблеми в сферата на професионалната журналистическа практика в България".

След този коментар ще добавя още съвсем малко - английският поет и публицист Джон Милтън публикува "Ареопагитика" през 1644 година. И той е написан "като реч пред Парламента на Англия за отвоюване на свободата на печата от тиранията на цензорите, които - или поробени от разпорежданията на онези, които са ги назначили на служба, или изпълнени с предразсъдъци поради собственото си невежество - копнеят да възпрат появата на всичко, което не е съзвучно с общоприетите мнения и по този начин лишават обществеността от множество полезни работи". 

В предаването можете да чуете още:

Йовко Ламбрев от сайта „Тоест“ тълкува новото предложение на група депутати от ВМРО, внесено в парламента, според което всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, блогове и профили в социалните мрежи трябва да предоставят информация за себе си в качеството си на администратори лични данни. Тези лица трябва да носят отговорност при обработване на личните данни и дезинформация в интернет.

Купуват ли си политическите и бизнес кръгове у нас медиен комфорт? Какво се случва с "камъчетата" в обувката и какво представлява българският медиен модел? Разговор с журналистите Димитър Пецов /Силистра/, Спас Спасов /Варна/ и с медийния експерт доцент д-р Иво Инджов от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Какво представлява медийната среда в Израел? Разговор с политолога проф. Дмитрий Стровский от Ариелския университет в Израел. Превод на Албена Стаменова.