Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една история, един език или…

| обновено на 10.06.20 в 11:15

Погледната отдалеч и „отгоре“ историята може да изглежда ясна и безспорна поредица от събития и известни факти. За гражданин на България, говорещ български език, с българско самосъзнание и православна вяра не е трудно да си представи приблизително така историята на езика си. 

В близост до днешните граници на държавата ни, а и в по-отдалечени земи обаче живеят хора, за които някои от тези предпоставки за самоопределението им като българи и за езика им като български не са налице. Част от тях са заварено българско население, останало в пределите на различна държава. Други са преселници от българските земи в чужди държави. Това им отрежда коренно различна съдба. 

Въпреки че младите постепенно забравят българския диалект на дедите си, бесарабските българи нямат никакво съмнение за принадлежността си към българския народ, традиции и език. В някои части на Албания местните жителите на села говорят стар български диалект, който наричат „нашенски“ и не се самоопределят като българи. В други пазят спомена, обичаите и съзнанието за принадлежност към българската общност. Изповядват исляма. В Северозападна Мала Азия, днешна Турция, преди един век са заселени българи. Днес местните говорят архаичен български диалект, но не се смятат за българи, мюсюлмани са, помнят, че дедите им са се изселили от България или от Гърция, но нямат връзка с България. Българи мохамедани, останали в територията на Северна Гърция, все още пазят говора на дедите си, но младите се обучават на турски и започват да се самоопределят като турци.

Случаите са многобройни и са следствие от трагични събития и от бруталната намеса на „Великите сили“ в историята на Балканите. Задължително е да ги познаваме, за да имаме представа за сложната ситуация, в която се намират нашите единородни и едноезични братя в борбата си да оцелеят в условията на активен антибългаризъм, държавна пропаганда и насаждане на изкривени и фалшифицирани „исторически“ представи. 

Книгата на проф. Валентин Гешев от Софийския университет „Следистория на българския език: Български език на Балканите, спомени за българско минало, противоречиво и динамично настояще“ е изключително полезна с богатия документален материал, научна достоверност и задълбочен анализ на днешната балканска национална и езикова картина. Тя беше отличена като най-добър труд по езикознание за 2018 г. от фонд „Акад. Владимир Георгиев“. Чуйте разговора с автора.



• Езикови справки от къщи: що е абсурд


ВИЖТЕ ОЩЕ

Пазарджишката еврейска общност вчера и днес

"Ако искаш да познаеш себе си, огледай се в очите на съседа си" казва древна източна поговорка. За да научим повече за себе си, от 20 години насам в "Познати и непознати" се оглеждаме в очите на съседите ни от различните малцинства в България – турци, арменци, евреи, роми, армъни, каракачани, руснаци... Вглеждаме се и в очите на съседите ни от т.нар...

публикувано на 02.03.25 в 17:23
Георги Няголов

Георги Няголов: Да не губим фокус от големите теми в образованието

В ситуация на неспирни изненади, които всекидневно ни поднася не само родната политическа среда, образователната сфера не прави изключение. Обществото е сюрпризирано с "идеи", които най-малкото не са добре обмислени. Нерядко оставаме с впечатлението, че в публичното пространство се подхвърлят сюжети, които, без да са съществени, отвличат вниманието и..

публикувано на 01.03.25 в 16:15

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47