Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петър Делян като историческа фигура и романов герой

БНР Новини
Снимка: архив

В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример.
Така или иначе, факт е, че Петър Делян, синът на Гавраил-Радомир (поне според някои исторически източници, други твърдят иначе – че бил от неблагороден произход), е предаден и ослепен от Алусиан, сина на Иван-Владислав, също както неговият баща предава и убива Гавраил-Радомир.

Това е най-голямото българско въстание срещу ромейската власт, избухнало през 1040 година след замяната на натуралния данък с паричен. Първоначално въстаниците имат успехи, характерен е примерът с отмахването на двувластието – друг бунтовен предводител, Тихомир, е убит с камъни, след като Петър Делян убеждава неговите последователи да тръгнат с войските му. Въстанието е слабо осветено в историята, знае се, че Алусиан ослепява Делян, а през 1041 г. той бива разбит от викингски наемници на византийска служба, начело на които е бъдещият норвежки крал Харалд III.

Когато обаче историята не успява да бъде достатъчно убедителна и достоверна, но в помощ идва литературата. Докторът на историческите науки Бойко Беленски след дълги проучвания и ровене в източници създава историческия роман „Поличба“, където описва въстанието на Петър Делян. Макар и с жанр роман, трябва да се отбележи, че неговото писание е правдиво, използва особения български език на онова време, с архаични и диалектни думи – изобщо положен е труд, достоен за похвала.

Тъкмо тази е причината Бойко Беленски да е гост в „Премълчаната история“, където заедно с Благовеста Кенарова – литературен критик и историк, двамата представят фигурата на Петър Делян и в огледалото на историята, и в светлината на литературата. В разговора се включи и журналистът Величко Конакчиев.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10

Южночерноморският ни Вавилон

Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..

публикувано на 13.07.25 в 12:05