На 9 ноември 1880 г. в село Жеравна е роден Йордан Йовков – един от най-обичаните български писатели. Детските и юношеските му години преминават в родното място. Завършва гимназия в София през 1900 г. След дипломирането си Йовков живее в Добруджа, където се преселва семейството му. Казват, че той има две родни места – Жеравна и Добрич.
Писателят свързва голяма част от живота си и със столицата. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението "Под тежкия кръст". В периода 1902-1911 публикува 31 стихотоврения в различни периодични издания. Първата си белетристична творба "Овчарова жалба" с подзаглавие "Старопланинска легенда" Йовков е издадена в сп."Просвета"
В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява следването му.
"Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто" – казва Йовков, който прекарва почти целия си съзнателен живот на фронта ил пишейки за него, като военен кореспондент.
Есента на 1904 г. Йовков се завръща в Долен извор и учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41-ви пехотен полк. През юни 1913 г. е ранен по време на битакта край Дойран, а месец по-късно е повишен в чин. След войните Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война – „Утрото на паметния ден“.
През есента на 1915 г. отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание "Военни известия". След края на Първата световна война настъпва един от най-тежките периоди в живота на Йовков. Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г. След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920-1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с творчески труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година заминава на лечение в Хисаря. Поради влошеното му състояние е откаран в Пловдив и опериран по спешност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно състояние. Също рак в жлъчката. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се превръща в израз на народна любов и признателност.
Трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот Йовков печели със сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. Сборниците „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“. Майстор на късия разказ, така наричат големия български писател Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби – на над 37.
Спомен за Йордан Йовков и откъс от цикъла разкази „Вечери в Антимовския хан“ от Златния фонд на БНР – 7 август 1978 г. – чете актьорът Рачко Ябанджиев.
Тази година Венцислав Диков представи свои картини в Япония, Токио, под наслов "Институт за невъзможни неща", в галерия "Сан-Ай". Това е неговото трето посещение в "Страната на изгряващото слънце" – специално място, в което преоткрива себе си: "Кацнахме по залез и първото, което видях от Япония, след седем години, беше залезът над Фуджи-сан и огрени..
Третото събитие от новата поредица "По следите на изгубената поезия" в Литературния клуб на Столична библиотека е на 18 декември от 18:30 ч. Поредицата се представят автори, започнали творческия си път като поети, но след това преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Този път гостува писател, чиято популярност се гради върху..
В редакция "Хумор и сатира" наистина обичаме да пътуваме, най-вече с въображението си, но и традиционно, например с влак. За нас и за всички като нас има кой да се погрижи, което може би е повод за радост. Чуйте информация за новото в придвижването с железниците у нас от 1 януари, а останалото слушайте всяка неделя след новините в 18 часа ...
"Формация "Артисти със сребро в косите" при САБ спретва на 19 декември артистична следобедна юбилейка, да си поюбилействаме, дето на 19 декември 1934 в 15 ч. се роди нашият човек Никола Петков – лице с образование, достижения в забавно-развлекателния сектор и нечакан имидж" – пише в симпатичната покана до "Артефир". Предаването представи преди време..
Днес, 17 декември, от 17,30 ч., в зала "Галерия" на Националния студентски дом - София е рециталът на лауреатите в десетото издание на Националния литературен конкурс на името на Георги Черняков – дългогодишен ментор на писателите студенти от някогашния литературен кабинет "Димчо Дебелянов". Ще бъде представен и сборникът "Гнездото. Том 2", включващ..
На 20 декември от 19.00 часа Симфоничният оркестър на Българското национално радио отново предлага на почитателите на високото изкуство програма, която..
Обичам пица, харесвам италианския футбол, обожавам Венеция и Таормина; встрастен съм в мелодиката на Нино Рота и маестро Мориконе, имам лични истории със..
Седем произведения на Любен Димитров са включени в изложба в галерия "Квадрат 500". Те са собственост на Националната галерия, Софийската градска..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg