Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дигитално земеделие с редуциран бюджет – очаквания

Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации
Снимка: Институт за агростратегии и иновации

Какво се случва с дигитализацията в българското земеделие? Защо са орязани парите по плана за възстановяване и развитие? 

Шумнопрокламираното дигитално земеделие, заложено първоначално да се случва със 102 млн. лева по Плана за възстановяване на ЕС, се оказа редуцирано и сведено до сумата от 23,8 млн. лева.

Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, коментира темата в “Нашият ден“.

“За мен намалението не е притеснително, а по-скоро е притеснителен начинът и за какво точно ще бъдат давани тези пари – 23 млн. лв. Тъй като за една част от орязването донякъде има обосновка, дадена в последния вариант на Плана, но за друга все още такава отсъства. В обосновката виждаме, че там, където беше заложена възможност за инвестиции в земеделие, в стопанства, те са орязани. Защото при тях се предвижда проектиране.“

“Аз съм част от тематична работна група за изготвяне на следващия стратегически план, т.е. следващите финансирания по Програмата за развитие на селски райони и директни плащания. Там в момента обсъждаме една мярка “Инвестиции в дигитализация в земеделските стопанства“ и се предполага, че стопанствата ще бъдат цифровизирани с пари по новия програмен период от ЕС. Само че ние в тази работна група, проектирайки тази мярка, не сме обсъждали бюджети. Така че за мен не става ясно, да, тук орязваме доста сериозна сума, обаче предвиждаме ли и колко предвиждаме по тази мярка.“

“От друга страна, това, което остава, а именно придвижената единна електронна система, модулите, които ще бъдат в системата: за растителнозащитните мероприятия, за употребата на ветеринарномедицински препарати. За тях се казва, че тези модули ще се изграждат, но има една точка 8 в допълняемост, в която се казва има ли сходни досега проекти, написано е “не“, но всъщност това за мен не е така. И в момента в Министерството има две системи, които се изработват, по договори от 2018 г. с две фирми. Едната е изработване на интегрирана информационна система за пространствени и регистрови данни, за изпълнение функциите на Министерство на земеделието и храните, а другата е изграждане на информационна система с електронни регистри за нуждите на специализираната администрация на министерствата. Вижда се, че има нещо изработено към момента. За мен остава въпросът – съществуващите ще бъдат надградени ли, свързани ли? Тези въпроси остават за мен. А иначе на ниво стопанство и на ниво инвестиции в стопанството има много възможности.


Министерство на земеделието ли ще контролира средствата

“Специално по механизма, да. Държавата в крайна сметка трябва да си оправи собствената къща. Регистрите на Министерството са доста разпилени и в различен формат. Единствените надеждни системи са във Фонд “Земеделие“. ИСАК, която работи за получаване на субсидиите, те се контролират, изградени са както трябва и сертифицирани. В Министерството има подобна система, която също се изисква от Брюксел заради площите. Но всичко останало в отделните агенции към Министерството са разпокъсани и няма връзка между тях.“


Интервюто можете да чуете от звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тънкостите на подводния риболов

Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..

публикувано на 20.10.25 в 17:05
Чавдар Николов

Чавдар Николов: Никакъв коректив не сме карикатуристите, не ни обръщат внимание

Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..

публикувано на 20.10.25 в 14:05
Централна минерална баня

Първата карта на минералните бани вече е факт, но бъдещето на термалното наследство остава неясно

На 13 май тази година беше подписан Меморандум за възстановяване на Централната минерална баня в София като общински термален център. Българската асоциация за термално наследство (БАТН) очакваше спешни действия от страна на Столична община по създаване на специализирана работна група и задействане на плана за връщането на Банята към нейната..

публикувано на 20.10.25 в 10:39

Жеравна чества 200 години от рождението на Сава Филаретов

Тържественото отбелязване на 200 години от рождението на Сава Филаретов  ще се състои в котленското село Жеравна . В къща музей "Сава Филаретов"  ще бъде официално открита празничната програма, посветена на живота и делото му. Честванията ще продължат на 29 октомври , когато от 16:00 ч.  в Художествената галерия "Христо Тодоров"  ще се..

публикувано на 20.10.25 в 10:25

Грешките в платформата БЕРОН – технически пропуск или безотговорност

През 2024 година заработи дългоочакваната платформа БЕРОН, създадена от Института за български език при БАН и поддържана от МОН. Платформата цели да бъде дигитален пазител на българския книжовен език, от който българите могат да научат правилната форма на думата, точната пунктуация и правописната норма. Какво се случва, когато кодификаторът на..

публикувано на 20.10.25 в 09:37