Вокални миниатюри от Антонин Дворжак и Добри Христов

19 век е време на разцвет на националните музикални школи, на романтично упование във фолклора като носител на национално идентичното, на етични и естетически критерии в музиката. В това отношение Антонин Дворжак продължава пътя на другата национална икона – Бедржих Сметана. Голям творец, той поставя националния идиом в контекста на западноевропейската култура. В Славянските си танци, опус 26 вплита танцови форми от чешката, но и от други славянски култури. В предаването „Звукови хроники“ на 4 март от 14.30 часа ще звучат някои от прочутите му Моравски дуети.

Първото поколение български композитори са все възпитаници на западноевропейски музикални институции (с изкл. само на Емануил Манолов), а на чешки музиканти българската музикална култура дължи почти изцяло прохождането си по пътя на професионалното поприще. Добри Христов е ученик на Дворжак. За разлика от останалите си млади колеги, които създават първите си опуси с национална мелодика, но на основата на западноевропейски фолклор и структура, той, като великия си учител съхранява в опусите си оригиналните ритми, модели, хармония. Вокалните му миниатюри – и като форма, и като тематика, са въплъщение на националния дух.

Ще чуете и някои от песните му, които и до днес си остават образци на художествената песен.