Илия Вълков: В сферата на политическото живеем в един театър

„Политиката все повече прилича на един екзотичен журналистически стил, наречен „гонзо журналистика“. Какво е гонзо журналистика? И как политиката лесно може да прикачи към себе си тази спорна от гледна точка на качеството категория „гонзо“, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Илия Вълков, преподавател по журналистика в УНСС и автор в „Клуб Z“.

Паралелът между „гонзо журналистиката“ и „гонзо политиката“ в България

„Виждаме изключителна маргинализация на публичното и общественото пространство и как участниците в политическия живот нямат никакви задръжки, използват изключително агресивен, арогантен и циничен език. Това не са очакванията на обществото към хората водачи – да се държат по такъв начин. Ето вижте, един пример от снощи в „Панорама“, където липсваше елементарен език на комуникация и участваха хора в нетрезво състояние във всякакъв смисъл. Много е трудно един водещ да реагира в такава ситуация, защото подобен тип поведение е обсебващо, понякога е самоцелно и позволява да се промени тематичният фокус на разговора. Но ние виждаме, че има цели политически сили, които успяват да привлекат внимание именно с това, че са антисистемни, груби, цинични.

Но в същото време, водещият е в абсолютното си право да задава тона на разговора и дори да откаже да разговаря с такъв събеседник, най-малкото, защото той е домакин на срещата и трябва да осигури спокойствието и равноправното участие на всички останали в дебата. Но, за да намери подкрепа водещия, би трябвало и останалите участници да се съгласят с водещия какви са правилата. Но не е изключено на някои от тях да им харесва подобно поведение на представители на политически партии.“

Големият губещ е българският избирател

„Хората, които влизат в момента в дебатите и форматите, които предлагат медиите, те са там, за да бъдат информирани българските граждани и данъкоплатци. Политиците не са канени, защото им се полага по право. Те са там, защото имат потенциал да спечелят определен брой гласове и да убедят хората да гласуват за тях, но за съжаление става така, че ние забравяме, че тези формати се правят, за да могат гражданите да направят информиран избор, а не за да може някой политик да си покаже всички магарии, на които е способен и така да отврати и откаже немалка част от хората да гласуват. Липсва каквато и да било култура на политическия дебат. Големите телевизии се стремят да поканят например лидерите на политическите партии и ако е възможно те да се изпокарат, да се сбият и да стане някакъв скандал, а после да се каже: „Ето, ние направихме най-добрия дебат“. Това е бутафория. Или пък на 8-и март една от националните частни телевизии направи женски дебат, защото било празник на жената... Това е, нямам думи, направо по някакъв начин е сексистко.“

Музиканти, артисти, сценаристи, спортисти в бъдещия парламент

„Според мен всеки си има професионално поле, в което трябва да работи и да се занимава. Хора, които не разбират от законодателство, нямат вероятно никаква юридическа компетенция, не би трябвало да се занимават с решаването на важни за обществото въпроси. Ние виждаме назад в годините колко много лобистки законодателства бяха прокарани от хора, които се превръщат в пощенски кутии. Тези хора имат имена в обществото, защото са се занимавали със съвсем друго нещо, не с политика. На този принцип, ние можем да обявим конкурси за началници в АЕЦ "Козлодуй", например и абсолютно всеки, който реши да ходи и да се занимава с това нещо. Това да каниш за политици, хора, които нямат никаква представа от законодателство, е отвратителен народняшки подход, който наблюдаваме в последните няколко години и бягане от отговорност. 

За толкова важен център на властта, каквото е НС, политиците трябва да излизат с имената си и да участват във формирането на политики и законодателство само хора, които наистина разбират от това. А те се опитват в момента да отворят листите за хора, които за първи път се занимават с общественозначими проблеми и тези хора ще трябва да поемат отговорност, ако в страната има критични ситуации за решаване. И тези хора – неполитици, как ще взимат решения? Каква ще им бъде професионалната тежест, аргументацията? Те може да се окажат много по-послушни в един момент. Как може хора, които до скоро са били в центъра на немалко скандали и ги даваха доскоро по телевизията, и им се подиграваха, че не могат да се разберат със съседите си и се замерят с яйца, как може такива хора да бъдат в листите. Това е подигравка с гражданското общество и хората. Оказва се, че живеем в сферата на политическото в един театър и всичко важно като решения се взима в задкулисието.“