Красимир Атанасов е български учен, математик, член-кореспондент на Българската академия на науките, доктор на математическите науки, доктор на техническите науки, дългогодишен преподавател, старши научен сътрудник I степен. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, носител е на много звания, награди и отличия, включително Награда "Питагор" за технически науки на МОН (2012 г.) и Голямата награда за изключителен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАН (2020 г.). Известен е преди всичко с въвеждането на понятията интуиционистки размити множества (1983 година) и обобщени мрежи (1984 година), които са обобщения, съответно, на понятията размитите множества и мрежи на Петри.
Красимир Атанасов е главен герой в “Нашият ден“.
“Първият ми опит беше в седми клас, прочетох, че проблемът за разделянето на ъгъла на три равни части е нерешена задача или по-скоро, че не може да се решава такава. И написах решение, за което главният редактор на списание “Математика“ ми писа – “че си сбъркал, сбъркал си, но все пак дерзай“.
Някъде през лятото на 1970 г. бях ученик 9-и за 10-и клас в Бургас. Там се проведе ученическа школа по математика. Тогава дойдоха млади доценти, за съжаление някои от тях вече са покойници, други пенсионери. В една от секциите чух един интересен проблем, свързан с разбиването на триъгълник на малки триъгълничета по специален начин. След лекцията, връщайки към къщи, си мислех как това нещо може да се направи, ако разбия не триъгълник, а четириъгълник, петоъгълник, и стигнах до една идея, че, ако имам N-ъгълник и го разбия под това правило на триъгълничета, в него ще има поне N без два триъгълника, означени с три различни цифри. Истината е, че ми трябваха 21 години да докажа този факт.
Изпратих го на един от най-големите математици на ХХ в. Пал Ердьош, унгарец по произход, но абсолютно космополитична личност. Той направи някакви дребни бележки, които отразих, и публикува статията ми. Оказа се, че съм успял да направя обобщение на неговия проблем, защото формулировката, която чух на лекциите, е дадена от него през 1938 г.“
С какво се занимава Красимир Атанасов
“Аз се занимавам с няколко неща. Едното от тях е свързано с начин за оценяване на неопределеност. Идеята тръгва още от Аристотел, който за първи път заговаря за съждения и предикати и е един от създателите на логиката. Той пръв забелязва, че нашата мисъл се базира на някакви логически конструкции, които могат да бъдат оценявани като лъжа и истина. Например съждението е – днес е слънчево, поглеждаме навън и отговаряме с да. В последствие, както е в ХIХ век, се заговаря за това, че вместо да отговорим с "да" и "не", можем да използваме 0 и 1 като оценки. Оценката на съждението – днес е слънчево – би била единица, а ако не беше слънчево, щеше да бъде нула.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
В рубриката "Всичко за образованието" задаваме въпроса на директора на СУ "Д-р Петър Берон" в Червен бряг Антон Шуманов. Преди да запеем "Върви, народе възродени" и да си дадем сметка колко се разминава общата картина на средното ни училище от наследените от далечни времена очаквания към него, искаме да разберем има ли начин то да бъде мястото,..
Имаме известен отлив от фундаменталните научни изследвания поради естеството на науката днес, малко са финансовите инструменти за този тип фундаментални изследвания, а без тях трудно се стига до приложни постижения, така че тук също е необходима особена грижа. "Това, което като жена бих искала да постигна, е да създам още по-силно усещане в..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята, практиките и причините за възникването на движенията за природно..
В навечерието на 24 май проф. Светла Коева, директорка на Института за български език при БАН, която наскоро пое нов мандат, гостува на предаването "За думите". През последните 5-6 години финансирането на академичната наука се подобрява. "Тенденцията е положителна и смятам, че тя е необратима", казва проф. Коева и добавя: "Другото, което смятам,..
Предаването, излъчено в Деня на светите равноапостоли Константин и Елена, припомня събития и слабоизвестни факти от зората на християнството. Обръща се особено внимание на "огнения" елемент в честванията, на нестинарските традиции и съответната ритуална обредност, съпътстваща отбелязването на 21 май в някои региони на страната ни. Говорим със..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио..
Задава се шумна мрачна майска вечер в сърцето на мрака в София. 24 май с наситени китари, дръм машини, бас и бяс. Понякога те се завръщат: след дебюта..
В навечерието на 24 май – денят на българската просвета и култура, и на славянската писменост – в студиото на радиопредаване гостуваха представители на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg