Красимир Атанасов е български учен, математик, член-кореспондент на Българската академия на науките, доктор на математическите науки, доктор на техническите науки, дългогодишен преподавател, старши научен сътрудник I степен. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство към БАН, носител е на много звания, награди и отличия, включително Награда "Питагор" за технически науки на МОН (2012 г.) и Голямата награда за изключителен индивидуален принос за оформяне на H-индекса на БАН (2020 г.). Известен е преди всичко с въвеждането на понятията интуиционистки размити множества (1983 година) и обобщени мрежи (1984 година), които са обобщения, съответно, на понятията размитите множества и мрежи на Петри.

Красимир Атанасов е главен герой в “Нашият ден“.
“Първият ми опит беше в седми клас, прочетох, че проблемът за разделянето на ъгъла на три равни части е нерешена задача или по-скоро, че не може да се решава такава. И написах решение, за което главният редактор на списание “Математика“ ми писа – “че си сбъркал, сбъркал си, но все пак дерзай“.
Някъде през лятото на 1970 г. бях ученик 9-и за 10-и клас в Бургас. Там се проведе ученическа школа по математика. Тогава дойдоха млади доценти, за съжаление някои от тях вече са покойници, други пенсионери. В една от секциите чух един интересен проблем, свързан с разбиването на триъгълник на малки триъгълничета по специален начин. След лекцията, връщайки към къщи, си мислех как това нещо може да се направи, ако разбия не триъгълник, а четириъгълник, петоъгълник, и стигнах до една идея, че, ако имам N-ъгълник и го разбия под това правило на триъгълничета, в него ще има поне N без два триъгълника, означени с три различни цифри. Истината е, че ми трябваха 21 години да докажа този факт.
Изпратих го на един от най-големите математици на ХХ в. Пал Ердьош, унгарец по произход, но абсолютно космополитична личност. Той направи някакви дребни бележки, които отразих, и публикува статията ми. Оказа се, че съм успял да направя обобщение на неговия проблем, защото формулировката, която чух на лекциите, е дадена от него през 1938 г.“
С какво се занимава Красимир Атанасов
“Аз се занимавам с няколко неща. Едното от тях е свързано с начин за оценяване на неопределеност. Идеята тръгва още от Аристотел, който за първи път заговаря за съждения и предикати и е един от създателите на логиката. Той пръв забелязва, че нашата мисъл се базира на някакви логически конструкции, които могат да бъдат оценявани като лъжа и истина. Например съждението е – днес е слънчево, поглеждаме навън и отговаряме с да. В последствие, както е в ХIХ век, се заговаря за това, че вместо да отговорим с "да" и "не", можем да използваме 0 и 1 като оценки. Оценката на съждението – днес е слънчево – би била единица, а ако не беше слънчево, щеше да бъде нула.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..
"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..
Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Започваме едно вдъхновяващо приключение, в което ще ви заведем в най-големия детски научен център в България, който се намира в София – Общински културен институт..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
В петъчната вечер на 14 ноември радиофестивалът "Аларма Пънк Джаз" ви кани за последен път тази година на нещо специално, преди да излезе в..
"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg