Доколко личността и полът имат значение в политиката?
Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Антоанета Христова – политически психолог.
“Всичко е от значение и дали си мъж или жена, защото това е въпрос на роля, която изпълняваш в живота. Ролевите функции са елемент от културата на всяко общество, според които всеки се съотнася и има изградена норма или стереотип на ролевото поведение.
В България, за разлика от други култури, жената е постигнала правото да има мнение, да върти главата, както се казва на мъжа, от древни времена. Още съвсем в началото на века жените тук са се борили за своето право и те са едни от първите въобще в Европа, които получават право да гласуват. Това е интересен феномен. Защото в тази България, която е на Балканите и която е била толкова години под турско, нормално би било обратното поведение.
Друго характерно за българската жена е, че на практика в съвременния свят ролевите ни възприятия, особено след 1989 г., станаха такива, че мъжете и жените започнаха да носят еднакво бремето. И преди го носеха еднакво. Но след 1989 г., попадайки в кризата, героините на труда, а по-късно тези жени, които посрещнаха промяната и срещнаха големите кризи, и се наложи да поемат заедно с мъжете и изхранването, работата, гледането на децата и в същото време умението да балансираш. Това е свръхфункционална задача за една женска роля
И така преминаваме в политиката. Още нещо много важно трябва да имаме предвид за България и не само тук. Защо де факто имаме разлика между мъже и жени и в целия свят? Имаме разлика в заплащането на труда, средната работна заплата е по-ниска при жените винаги и не само в България. Има сериозна разлика, независимо че трудът, по който сравняваме заплатите, е един и същ. Скачаме в политиката – в момента там имаме драматично намаляване на броя на жените. Сега имаме по-малко жени от миналия парламент. Което означава, че може би сме минали в един по-стар период.“
В парламента
“Жената в парламента има сложен образ. Там има много сложна комбинация от мъжка роля – неслучайно “политик“ е мъжка дума. Обикновено голямата политика в историята се е правила от мъже. Революциите са правени от мъже. Жените носят знамето. Затова, вкарвайки женския образ в парламента, в контекста на среда, в която за всеки човек се пита как е попаднал в парламента, жената особено лесно се превръща във “вкусна дъвка“ в устата на обществото, за да се занимават с това по какъв начин втори, трети и четвърти план в биографията ѝ, които са я довели до парламента. При мъжете това го няма. И се свързва със съвсем други механизми, не с такива, унижаващи личността. На заден план остава всичко съществено, свързано с качествата на жената.“
Жена премиер
“Мисля си, че в момента не е проблем женското. Има много видими жени, но високият тон, крясъкът, най-неприятното в женското поведение, взе връх в последните месеци, като наблюдение.“
Разговора можете да чуете от звуковия файл.
Темата за храната далеч не е само въпрос на вкус или удоволствие — тя е тясно свързана с екологията, устойчивостта и културното наследство. Един от хората, които най-ярко олицетворяват тази връзка у нас, е Цветан Димитров — биолог по образование, изследовател по дух и сиренар по призвание. Поводът за нашия разговор с него е предстоящо обучение по..
На 5 юни ще бъде отбелязан Световният ден на околната среда. От 2 до 6 юни Министерството на околната среда и водите провежда у нас инициативата "Зелена седмица". В деня на откриването на изложбата "Подводна вкаменена гора" в Националния природонаучен музей във "Време за наука" гостува проф. Нешо Чипев. Проф. Чипев е участник в..
Проф. Милен Георгиев говори във "Време за наука" за М еждународната конференция за проучване и разработване на природни вещества в медицината и фармацията. 230 гости от над 30 държави са станали част от научната конференция у нас – доказателство, че България вече доказва своя голям изследователски потенциал. По време на събитието са..
Как с изкуствен интелект да бъде трансформиран начинът на преподаване, как страстта у децата към новите технологии да бъде ангажирана за създаване на повече интерес към учебния процес, по какъв път трябва да поеме българското училище в епохата на технологичната революция – разговор в "Нашият ден" с Доброслав Димитров , председател на УС на БАСКОМ...
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
33-тото издание на Международния театрален фестивал "Варненско лято" беше открито с "Хамлет" – постановката на Театър "Българска армия" с режисьор..
12-ото издание на Международния филмов фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора се превръща в празник на европейската култура. Той..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg