„Позорище“ – сатира за балканския човек, написана от Добромир Байчев

Костас Папуляс мечтае да създаде собствен театър. Сбъдването на тази негова мечта обаче му струва скъпо, особено когато мечтата е побългарена. Цената, която гъркът трябва да плати, превръща благородното му желание в истинско „Позорище“ – една комедия на абсурда, която разсмива до плач.

След суровия реализъм на „Глиненият цар“ – фаворит на 10-ия юбилеен конкурс „Развитие“ и носител на литературната награда „Перото“ за дебют, писателят и сценарист Добромир Байчев издаде сатира за балканския човек, с всичките му познати и непознати, мили и сурови черти.

Въпросното „Позорище“ се развива на сцената на театър „Балканики“. В него освен мечтателят Костас участват и архетипни образи – амбициозен македонски драматург, най-страстната българска актриса, ревнив директор на държавен театър, шмекер сърбин – „специалист“ по еврофондове, проектоминистър на културата и най-сексапилната секретарка на света. Както и още немалко колоритни герои, чиято прилика с действителни лица е абсолютно случайна.

От служител на Въоръжените сили на Гърция, идеалистът мечтател Костас Папуляс се превръща в приключенец, дълбоко навлязъл в балканската действителност. Интригите и сблъсъкът с човешките нрави му костват неопетнената до този момент душа, а комедията в крайна сметка се превръща в трагедия с леко горчив привкус.

Иронията, с която Добромир Байчев пише, напомня, че животът е сцена и всички ние сме актьори на нея. И в повечето случаи зависи само от нас дали ще останем в ролята, която ни се е паднала. С „Позорище“ авторът припомня и че човек не бива да се отказва от мечтите си и от стремежа си да преследва голямото. Но като писател, изкушен от жанра на комедията, Байчев иска най-вече да разсмее читателите.

Успява ли ще разберете само ако прочетете романа, а повече за него можете да чуете в звуковия файл.