Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Валери Леков: Образованието помага на човек да изкачва стъпала

Снимка: Кирчо Стоичков

Честитим именния ден на Валери Леков в деня, в който Православната църква почита паметта на Света мъченица Валерия.

Той е режисьор по образование, журналист по професия и самодеец по призвание. Той е познат от ефира на програма “Христо Ботев“, където разказва истории за колоритни хора и места из цяла България.

Някои, от които, колкото и да не е голямата държавната ни територия дори не сме подозирали, че съществуват. Валери е главен герой в документалния филм “Ром Кихот“ на режисьорите Нина Пехливанова и Петя Накова.

Има роли в игрални филми и самият той режисира филми. Водил е театрална трупа и прави още куп интересни неща, за които не е ясно как намира време.

Нина Пехливанова и Валери Леков за филма „Ром Кихот”

Валери Леков е главен герой в “Нашият ден“

“Израснал съм в циганската махала на Кюстендил. Там съм се родил и там израснах. Още първите спомени от детството ми са, че в махалата нямаше канализация, нямаше асфалт, тоалетните бяха някакви ями в двора.

Когато се родиш на такова място, ти свикваш, израстваш с това и не ти прави впечатление. Докато човек, който е раснал при други условия, се чуди как се живее на такова място, а са толкова щастливи.

Не е хубаво да се расте в такива условия, защото на по-късен етап се отразява на живеенето му. Навярно много хора са чели или чували случаи, когато роми биват настанени от ромска махала в някакви общински жилища, че те горят паркета, вкарват си конете и други неща. От там идват тези разлики.

Но все пак имах добро детство. Детството си го свързвам основно с читалището и училището в квартала. Това са двете институции, които влияят, които пречупват детето от една ера в друга.

Сам отидох в читалището. Беше една малка стая с много книги по рафтовете, прашни, които на по-късен етап, когато вече станах приятел с читалищната секретарка, заедно бършехме от прах и преподреждахме по азбучен ред. Но това беше мястото, където се чувствах най-добре.

Книгите бяха един нов свят, който не съм познавал. Не знам дали при други хора е така, при други деца, докато четеш книгата я филмираш в съзнанието си .

След това проявих интереси към самодейните групи в читалището, които бяха доста за времето си. Имаше от театрална до сатирична група.

Валери Леков разговаря с баба Петрана от село Зая, Дряновско

Обикаля страната

В днешно време обикалям страната и се срещам по различни поводи с деца, ученици, с които разговарям. Даже последно ходих в едни селца – Търнава и Търнак в Северозападна България, където също им разказвах за себе си и за моя път.

И за това, че образованието помага на човек да изкачва стъпала и да върви към по-добро.

На децата им е интересно. Казвал съм го и друг път -  като внук на хамалин съм израснал доста. Хора, които не са имали нищо. Дядо ми можеше да чете, въпреки че не е учил, можеше да чете, да пише.

Дядо ми е човекът, който ме поддържаше през всичките тези години. Дори, когато трябваше да уча след осми клас той изтегли пари от банката, купи ми ученическа униформа, шапка, чанта, дори и куфар ми беше взел.


Разговора можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Валери Леков, Кирчо Стоичков, romaquixote.com.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Петър Ганев

13 май: Ден на данъчната свобода - символичен, но доколко?

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден", дискусията се съсредоточи върху отбелязването на Деня на данъчната свобода в България. Тази година, след 134 дни на работа изключително в полза на държавния бюджет, 13 май е определен като символичната дата , на която гражданите номинално започват да работят за себе си. Петър Ганев , икономист..

обновено на 13.05.24 в 10:42

Спомен за Катя Филипова

В рубриката "Епизоди от живота" почетохме живота и творчеството на певицата Катя Филипова, по повод 75 години от рождението и 12 години от кончината ѝ. Катя Филипова, родена на 13 май 1949 година във Варна, израства в музикално семейство с дълбоки корени в руската история. Някои от тях са били губернатори, генерали, композитори, оперни певци и  друг вид..

обновено на 13.05.24 в 08:52

Споделяне на наследството

Валерия Хог от София учи и работи години наред в чужбина, както във Франция, така и в Ирландия. Село Владимир до Радомир я привлича с близостта си до София, със старите си къщи и прекрасната гледка към радомирската котловина.  Къщата, която тя възстановява, е строена преди век, така че спасяването е било съвсем навременно, даже закъсняло...

публикувано на 12.05.24 в 11:25

Вяра и суеверие

Темата за вярата и неверието логично е една от най-дискутираните в страниците на Свещеното Писание. В първата неделя след Възкресение Христово, наречена Томина, евангелското четиво от св. евангелист Йоан ни разказва за проявеното неверие от страна на св. ап. Тома, един от дванадесетте Христови ученици. Неверие, което благодарение на Спасителя..

публикувано на 12.05.24 в 09:05

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия?

Застрашено ли е европейското бъдеще на Грузия, ако законопроектът за  " чуждестранните агенти " , който бе одобрен на второ четене и предизвика огромни протести в Тбилиси, бъде приет? На 11 май, в събота, предстои третото и може би фатално гласуване на този законопроект, който вероятно ще постави на риск цялото демократично наследство на..

публикувано на 11.05.24 в 08:50