Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 5 е посветен на проф. Борис Китанов, последният от учените от класическия период на българската ботаника. Борис Китанов може би най-точно отговаря на образа на ботаника-пътешественик, какъвто би бил в някой роман. Изследванията му и научната и преподавателската му работа се простират далеч отвъд пределите на България. Основател на Катедрата по ботаника в Скопския университет през 40-те години на XX век, преподавател по ботаника в университета в Хавана през 70-те години.
С трудове в много области на ботаниката, включително културните растения и лечебните растения. Още в студентските си години Борис Китанов проявява силен интерес към палеоботаниката и дипломната му работа е посветена именно на този клон от науката.
Последното издание от „Флора на България“ на Николай Стоянов и Борис Стефанов от 1966 г. е преработено и допълнено в съавторство с Борис Китанов.
За Борис Китанов разказва проф. Стефан Станев, историограф на българската ботаника.
Чуйте предаването от звуковия файл.
Снимки – БАН, Pixabay
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
На 16 януари в "Топлоцентрала" е премиерата на спектакъла "Представление и наказание" на Иван Станев и Ф. М. Достоевски. Адаптацията и режисурата са на..
Легендите на експерименталната музика и неконвенционалния джаз Франк Гратковски (Германия) и Казухиса Учихаши (Япония) пристигат в София на 23..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg