Цикълът „Българските ботаници“ разказва за петима български учени, създали основите на българската ботаника от края на XIX век до края на XX век. Освен на българските растения и учените, които описват тяхното многообразие, цикълът се спира и на любопитни факти от света на самата наука – как се кръщават растения, какви открития тласкат напред различните дялове на ботаническото знание, как се откриват ботанически градини и как се пише каталог към растителния свят на една страна.
Епизод 3 е посветен на акад. Борис Стефанов – който заедно с Николай Стоянов пише само за две години монументалната първа „Българска флора“ (1924-1925). Борис Стефанов е основоположник на българската дендрология. Роден в София през 1894 г. и още с раждането си преживява първата си загуба – майка му умира.
Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. От есента на 1921 г. е асистент по земеделска ботаника в новия Агрономически факултет в СУ, от 1926 г. е частен, а от 1928 г. – редовен доцент по дендрология в създадения Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Оглавява новосъздадената катедра „Дендрология с анатомия на дървото“ през 1949 г. Създател на арборетума към Института за гората.
За акад. Борис Стефанов разказват проф. Стефан Станев и проф. Петър Желев, ръководител на Катедра „Дендрология“ в Лесотехническия университет.
Странджа е едно от местата, които Борис Стефанов посещава за изследванията си, включително на горската растителност. Инж. Румяна Цвяткова, ръководителка на Природен парк „Странджа“, разказва за богатството му.
Снимки – БАН, Уикипедия, Природен парк „Странджа“
По повод зачестилата употреба на думата "интегритет" по отношение на държавни и политически фигури в предаването "За думите" разговаряме с политолога Страхил Делийски. Понятието влиза в политическа, публична употреба от психологията и още по-точно от процедури за подбор на кадри. Най-просто означава цялостност, завършеност на личността,..
В поредното издание "За здравето" отправихме този въпрос към психиатъра д-р Ирина Лазарова. В анализите, коментарите и разсъжденията по темата поставихме разнопосочни акценти. Постарахме се да направим характеристика на новостите в психиатричната наука и практика, говорихме за неврозите и биполярните афективни разстройства, за масовите психози и..
2 юли 1776 г. Тринадесетте британски колонии в Северна Америка на Континенталния си конгрес обявяват, че повече няма да се подчиняват на Британската империя. На 4 юли Тринадесетте подписват Декларацията за независимост – денят става национален празник на новообразуваните Съединени щати. Събития, които тогава не получават дължимото им внимание,..
Връзката между храната и здравето е двупосочна. Човешкото тяло е уникално и то реагира на всяка храна по уникален начин. Храната, е субстрат на енергията, на хранителните вещества, на здравето и на болестта. Това твърди хранителният терапевт Яна Данаилова в предаването "Следобед за любопитните". "Това, което ядем, както сме приготвили храната си,..
Китай безкрай! Колкото и да обикаляме из азиатската държава, все ще се натъкнем на нещо ново и непознато. А ако сте решили да я посетите за първи път, с книгата на Иолина Василева "С обич от Китай" или с постовете ѝ от едноименната страница във Фейсбук определено ще тръгнете по-подготвени. Красивата русокоса дама е създала увлекателен наръчник,..
SLAPP делата, медийната среда у нас и искът на Нова телевизия срещу журналиста Калин Манолов и доц. Светлана Божилова, коментира във "Въпреки..
"Има една приказка, че дяволът е в детайла… Богът е там. Точно там е вдъхновението, златната ръка и огънят на мерака, на това наистина да направиш нещо, да..
Световноизвестният оркестър "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра" , вдъхновен от музикалното наследство на Йохан Щраус-син, ще предложи на българската публика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg