4
В минало издание на „Покана за пътуване“ екскурзоводът Нуртен Еролан разказа за пътешествието с яхта по турските брегове, където пада голямо целуване. Нищо пикантно! Средиземно целува Егейско море. Боровите гори целуват плажовете. Пчелите целуват корите на дърветата и произвеждат чам бал – незабравим на вкус боров мед. И най-вече настоящето целува миналото – по средата на улицата изниква каменен саркофаг.
Над гиздави къща надничат ликийски гробници. Както каза Нуртен, тази част на Турция е като музей под открито небе. Най-хубавото на плаването с яхта е, че можеш да акостираш пред всяка забележителност, било то безлюден плаж, рибарско селце или античен град.
При това пътешествие моето сърце се закотви при мистичните ликийски гробници.
На няколко километра от Далян е древното селище Каунос. Там високо в скалите се открояват изсечени в скалите вечни домове на големци, които невероятно много приличат на каменните дантели в Петра. Колоните на гробниците са високи по 5 метра. Местата за вечен покой са издялани в по-меките каменни пластове. Урните с праха на бедните жители на близкия древен град Каунос били зазиждани в малки ниши. Ликия е обхващала южното крайбрежие на Турция, днешните Анталия, Мугла и Бурдур. Данни за тази цивилизация черпим от исторически свидетелства на древните египтяни и хетите.
Както вече споменах, подобни гробници има в Петра в Йордания, но и в Киренайка в Либия. Онова, което отличава ликийските вечни домове, са огромните размери, които в тази част на Турция са над 20. На очите на покойника поставяли монети, за да има с какво да плати на лодкаря пренасянето си в отвъдния свят. А в гробницата оставяли всичко, което ще му е необходимо за един удобен живот там. Може би затова гробниците са били ограбвани още в древността и сега туристите оглеждат само кухите им каменни обвивки. Скалните ниши са изсечени в мек монолитен скален блок и имат четири лъвски глави на всеки ъгъл.
В така наречената Гробница на Царя са открити осем все още неразгадани древноликийски изречения. Четирите фриза, които очертават контурите на отвора, символизират четири врати, през които трябва да се премине по пътят към другия свят и много напомнят за вградените арки на средновековните християнски храмове. Смята се, че числото 4 е цифровото изображение на кръста.
Ликийските гробници са обвити в мистерия и бълбукат от въпроси без отговор.
Почитателите на историята (и на… Дядо Коледа) могат да отскочат до скалните гробници в град Мира, които са в същия вилает - близо до Анталия. Скалните ниши са издълбани в отвесна скала през 4-3 век пр.Хр., заобиколени са от буйна растителност и гледат директно срещу амфитеатър от римско време.
Ако се чудите каква е връзката с Дядо Коледа по никое време – изключително пряка е. Негов прототип е Свети Николай. Той проповядвал християнската вяра в Мира до смъртта си през 345 година и от там идва името му Мирликийски. Светецът е служил като епископ в малка църква, чиито останки могат да се видят в непосредствена близост до ликийските гробници. Обителта на Свети Николай в Мира е била разграбвана и разрушавана от земетресения. За последно е въздигната през 1042 година, но в руините ѝ могат да се различат запазени фрески.
Преди да бъдат преместени в италианския град Бари, тук са се съхранявали мощите на светия човек. Той е раздал наследеното си богатство на бедните и се е прочул с умението си да цери и най-нелечимите болести.
В памет на безсребърника, дал първообраза на Дядо Коледа, всяка година през декември хиляди туристи от цял свят се стичат в Турция, за да получат благословия и да прекарат Рождество Христово на слънчевия средиземноморски бряг на древна Ликия.
Докато обикаляхме на яхта местата, за които ви разказвах до сега с весела компания и с Красимир Златанов, собственик на туристическа агенция, подхванахме разговор. В него се включиха и останалите пасажери, а аз неусетно пуснах репортерския диктофон, защото стана дума за най-удобните и изгодни начини за придвижване на българите до турския бряг.
Палубата на яхтата е като лагерния огън – всички се събират и споделят съкровени мисли. Точно това ни се случи на нас в разговора с Красимир Златанов, който се превърна в колективно интервю на пасажерите.
Можете да го чуете в звуковия файл.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
