Ивайло Динев: Сериозни губещи и недостатъчно печеливши от изборите

Какви са възможните сценарии за съставяне на бъдещо правителство ден след изборите? Повлияха ли корупционните скандали на избирателите?

Темата коментира в “Нашият ден“ Ивайло Динев, доктор по политически науки от университета “Света Анна“ в Пиза.

“Сравнявайки изборите през април, ясно се вижда, че ниската избирателна активност рефлектира най-вече върху традиционните партии, бившето управляващо мнозинство.

Докато "Има такъв народ" и Демократична България увеличават подкрепата си още отсега при 95% обработени протоколи с няколко десетки хиляди гласа.

При ГЕРБ става въпрос за загуба до 200-240 000 гласа, което е 30% от избирателите им. При БСП около 100-120 000 гласа, при ДПС между 60-70 000 гласа.

При “Българските патриоти“ спрямо сумарния вот на трите формации – ВМРО, НФСБ и “Воля“ – от предните избори те губят повече от два пъти от подкрепата си.

Данните още отсега показват, че има сериозни губещи. Има и печеливши, не недостатъчно. Т.нар. протестни партии изглежда, че засега няма да имат нужния брой мандати за съставяне на правителство и ще трябва да търсят подкрепата на някои от другите формации."

Възможна ли е коалиция

"Трябва да се премине от режим на мобилизиране на вота за конкретна партия към едно по-компромисно поведение.

Трябва да се свикне, че България се намира в различна ситуация от това, което беше в последните 10 години. Няма да има в следващите години един хегемон на политическото поле, какъвто беше ГЕРБ.

Ще има шарени коалиции. Най-големият сегмент в момента са т.нар. "протестни партии". Няма да има еднолично и еднопартийно управление.

Ако изборите на 4 април бяха следствие от редовно правителство, сега имахме служебно, което се опита по всякакъв начин да намали контролирания вот и корупцията.

Партиите трябва да обмислят тези резултати, най-вече тези, които са насочени към т.нар. "промяна", съдебна реформа, промяна в модела на управление.

Това включва и промяна на формирането на мнозинства на една партия, която е хегемон към формиране на коалиционни правителства с доста изравнени сили – пъстри мнозинства и пъстър парламент.

Със сигурност ще е по-трудно за формирането на политики, на програми и за гласуване на бюджети.

От друга страна, имайки предвид, че голяма част от избирателите се чувстваха непредставени, това всъщност е така вследствие на факта, че партиите като ИТН, ДБ и "Изправи се! Мутри, вън!" при предишното редовно правителство не бяха част от парламента, а сега влизат, и това са над 40% от избирателите.

Те, заедно с четвърта политическа формация, ще бъде доста по-представително правителство, което ще вдигне легитимността на парламента още в първите месеци.

Въпросът е доколко имат идентични политически визии и идеи. Бих казал, съдейки по това, че съм прочел всичките програми и идеи, че те имат доста сходни виждания, най-вече свързани с икономическата политика, дигитализацията, виждането за администрацията, въвеждането на необлагаем минимум.

Какъв ще бъде четвъртият политически играч в една такава коалиция. Ако това е БСП и ако се съди по изказването на Нинова – те няма да влизат в коалиция без постигането на определено споразумение за политики.

БСП изглежда най-рационалният вариант за формиране на мнозинство, тъй като по време на предизборната кампания и трите формации говориха срещу ГЕРБ. БСП беше и основната парламентарна опозиция в последните една-две години.

Чуйте Ивайло Динев в звуковия файл.