За децата от български произход, които се раждат или живеят в чужбина, лятото е времето да се запознаят или отново да се срещнат с роднините си в България, да се порадват на слънцето и морето, на бабините мекички, на плодовете от двора… Но това е и времето да научат на място и чрез собствените си преживявания за историята, традициите, природата, културата на родината ни. Има ли обаче организирани такива летни занимания. Този въпрос ни отведе до две инициативи, отговарящи на идеята за обогатяващо, смислено и пълноценно прекарване на ваканцията в България.
„Моето българско лято“ е идея на Елена Павлова, за която тя се готви от няколко години. Нейните собствени деца израстват в две европейски страни и тя търси начини да запази връзката им с България. Когато споделя желанието си да организира летен лагер с образователни занимания, се оказва, че много родители имат желание да предоставят на децата си тъкмо такава ваканция. Занимания по български език, походи в Балкана, до исторически места, етнографски резервати и занаятчийски работилници, разпознаване на билки и дървета, дори предене с хурка и вретено… това засега е програмата, но идеите се умножават. Родители на по-малки деца предлагат да има групи за деца и майки, българчета искат да си доведат приятелчета от чужбина… Това обаче предстои, надява се Елена, както и редуване на местата, в които ще бъдат лагерите, за да могат децата да видят различни краища от България. Засега е важно как ще мине „премиерата“, защото това лято е началото.
„Аз съм българче“ е лятно училище с непрекъснат 7-годишен опит. Пепа Чавдарова и семейството ѝ го организират в родната Копривщица, защото смятат, че всеки трябва да направи нещо добро за родното си място. Идеята първоначално е по-скоро социално насочена. Събират се заедно деца от семейства с различни възможности, които чрез общи занимания и преживявания се научават да споделят и разбират другия, запознават се с историята в място, богато със спомени, опитват различни дейности под напътствията на местни занаятчии. Постепенно към децата от страната се присъединяват и българчета от чужбина. Капацитетът на лагера е ограничен, а дейността му се осъществява от доброволци с различни професии.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
