„Какво се случва“ в София? Но не когато градът, който расте, но не старее, има своя празник, или пък когато е домът, в който някой друг празнува. Не и когато улиците ѝ, сградите ѝ и парковете ѝ са огласени от поредния концерт, фестивал, а защо не и от протест, а когато София е просто София – мястото, в което живеем, израстваме, обичаме и даваме повод на палитрата от многоцветни емоции да се разлее в нас, или само минаваме за малко. София е столица, история, среднощни разходки, място за срещи, символи – културни, градски, всякакви, обекти с национална значимост и такива, които единствено ние си знаем какъв смисъл имат.
София е храм-паметникът „Александър Невски“, с онзи уникален музей, скрит в криптата му и приютил най-старите и ценни икони на православието, за който малцина знаят. Тя е и статуята „Св. София“, и базиликата със същото име. София е безценната Боянска църква, част от световното наследство на ЮНЕСКО с нейните уникални стенописи, предтечи на Ренесанса. A също ротондата „Св. Георги“ – най-старата сграда на града и най-древната черква в цяла Европа. Тя е Народният театър, построен от европейски архитекти и техните български ученици, променили ориенталския вид на града след Освобождението и преобразили го в модерен и европейски. София е и Народното събрания, и Женският пазар.
Тя обаче е и малките улички, знайните и незнайни площади, градските къщи и блокове и всички квартали, в които се случва живият живот. Устояли на многобройните ѝ исторически трансформации, те пазят духа на хората, които всъщност правят града. Те са паметта на София.
Тук веднага се появява питането доколко се интересуваме от това как изглежда градът, в който живеем, и знаем ли как да го опазим и представим пред света.
В „Какво се случва“ урбанистът Мартин Микуш, внук на човека, построил една от най-емблематичните къщи в квартал „Красно село“ – „Къщата с кулата“, реминисценция на Бялата кула в Солун, журналистът, преводач и водещ на предаването „История.бг“ Георги Ангелов и урбанистът Здравко Петров, автор на книгата „Исторически маршрути: София“, са на мнение, че не ценим достатъчно културното си наследство. Според тях символите на града, а и самият той, са създадени от хората и именно те са призваните да ги опазят. Преди всичко обаче трябва да ги приемат и да не отричат историята, която разказват.
Труден се оказва балансът между опазването на културното наследство и неговото съвременно предназначение, което да се постигне без комерсиализация, а със спазване на добрите практики. Трудност има и при провеждане на градоустройството в София, а и във всеки друг град или село у нас. Това се дължи на неумението на съвременния българин да поделя собствеността си и да я договаря с другите. За целта е необходима медиаторска помощ и повече усилия в образоването на гражданите в правни отношения. Не по-малко нужна е и една критична среда на непоносимост.
Култовите градски места се променят спрямо хората и техните интереси, но наследената от времето на соца администрация остава.
Какво се крие зад това и какво означава човек да припознае едно място като свое и да се грижи за духа му – чуйте в звуковите файлове.
Лиз Нюджънт е една от най-популярните ирландски писателки. Романите ѝ са на първо място в ирландските класации и е лауреат на пет ирландски литературни награди. Преведени са на 16 езика, включително и на български. "Загадката Оливър", "Малки жестокости", "Стаено зло" и "Странната Сали Даймънд" я направиха популярна сред българските читатели...
Поредното издание на "Академия комика" включва разказите "Сфинкс без загадка" от сборника "Престъплението на лорд Савил и други новели" от Оскар Уайлд, "Роза в механата" от изданието "Търкалящи се камъни" от О.Хенри и "Пролетен бюлетин" от книгата "Ако импресионистите бяха зъболекари" от Уди Алън. На финала на предаването има запазено място за..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и история" и "Св. Методий славянобългарски" са ръкопис и старопечатна книга от колекциите на библиотеката, които са свързани с паметта на просветителя и неговата почит сред славянските народи...
В редакция "Хумор и сатира" сме богати с безброй поводи за празнуване. Сега наред е 50-годишнината на фестивала "Златният кос". От 1 април 1975 г. та до днес песните му звучат в най-културното място в радиоефира. Подробности в неделя веднага след новините в 18 часа , когато ще можете да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и..
Творби на границата между скулптурата и поезията, между божественото и демоничното, между световете на "Ангели и демони" – това откриваме в изложбата на Георги Георгиев, която до 13 април може да бъде разгледана в галерия "Нюанс" . "Ангели и демони", както всъщност се казва и изложбата, припомня думите на Хенри Мур – а именно, че "изкуството е..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Готови ли сте за първия етиопски концерт в най-новата история на България? Ukandanz (или uKanDanZ , както често се изписва името им), една от..
"Младежки Литературен вестник" е нова и обещаваща инициатива, която събира млади хора, за да творят и да изразяват своите възприятия за съвременната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg