„Какво се случва“ в София? Но не когато градът, който расте, но не старее, има своя празник, или пък когато е домът, в който някой друг празнува. Не и когато улиците ѝ, сградите ѝ и парковете ѝ са огласени от поредния концерт, фестивал, а защо не и от протест, а когато София е просто София – мястото, в което живеем, израстваме, обичаме и даваме повод на палитрата от многоцветни емоции да се разлее в нас, или само минаваме за малко. София е столица, история, среднощни разходки, място за срещи, символи – културни, градски, всякакви, обекти с национална значимост и такива, които единствено ние си знаем какъв смисъл имат.
София е храм-паметникът „Александър Невски“, с онзи уникален музей, скрит в криптата му и приютил най-старите и ценни икони на православието, за който малцина знаят. Тя е и статуята „Св. София“, и базиликата със същото име. София е безценната Боянска църква, част от световното наследство на ЮНЕСКО с нейните уникални стенописи, предтечи на Ренесанса. A също ротондата „Св. Георги“ – най-старата сграда на града и най-древната черква в цяла Европа. Тя е Народният театър, построен от европейски архитекти и техните български ученици, променили ориенталския вид на града след Освобождението и преобразили го в модерен и европейски. София е и Народното събрания, и Женският пазар.
Тя обаче е и малките улички, знайните и незнайни площади, градските къщи и блокове и всички квартали, в които се случва живият живот. Устояли на многобройните ѝ исторически трансформации, те пазят духа на хората, които всъщност правят града. Те са паметта на София.
Тук веднага се появява питането доколко се интересуваме от това как изглежда градът, в който живеем, и знаем ли как да го опазим и представим пред света.
В „Какво се случва“ урбанистът Мартин Микуш, внук на човека, построил една от най-емблематичните къщи в квартал „Красно село“ – „Къщата с кулата“, реминисценция на Бялата кула в Солун, журналистът, преводач и водещ на предаването „История.бг“ Георги Ангелов и урбанистът Здравко Петров, автор на книгата „Исторически маршрути: София“, са на мнение, че не ценим достатъчно културното си наследство. Според тях символите на града, а и самият той, са създадени от хората и именно те са призваните да ги опазят. Преди всичко обаче трябва да ги приемат и да не отричат историята, която разказват.
Труден се оказва балансът между опазването на културното наследство и неговото съвременно предназначение, което да се постигне без комерсиализация, а със спазване на добрите практики. Трудност има и при провеждане на градоустройството в София, а и във всеки друг град или село у нас. Това се дължи на неумението на съвременния българин да поделя собствеността си и да я договаря с другите. За целта е необходима медиаторска помощ и повече усилия в образоването на гражданите в правни отношения. Не по-малко нужна е и една критична среда на непоносимост.
Култовите градски места се променят спрямо хората и техните интереси, но наследената от времето на соца администрация остава.
Какво се крие зад това и какво означава човек да припознае едно място като свое и да се грижи за духа му – чуйте в звуковите файлове.
Предстои издаването на "Антология на съвременната румънска поезия" у нас. Подготвя се от преводачката Лора Ненковска и издател Георги Гаврилов. Съставител на сборника е румънският поет Клаудиу Комартин, който вече е добре познат у нас – бил е на фестивала "София: Поетики", представял е списанието "Поезис Интернационал", на което е главен..
Разговорът с Димитър Димитров , лауреат на престижния Цицеронов конкурс по латински език в Европа , и неговия учител Димитър Драгнев , преподавател във Френската гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София, разкрива вдъхновяващата история зад успеха на младия ученик, който си осигури място в Оксфорд . Димитър Димитров, едва на 19 години, споделя в..
2025 година обещава да бъде знакова за културния живот на Пловдив, според Виктор Янков , експерт "Събития и проекти" във фондация "Пловдив 2019". Градът продължава да се утвърждава като важен културен център на Балканите и в Европа, благодарение на богатата си програма и успешно реализираните събития. Една от позитивните новини, с които градът..
В новогодишните празнични дни излезе класацията на 100-те най-креативни автори на хайку в Европа. В тазгодишния списък присъстват имената на деветима българи, което е своеобразен рекорд. Стоянка Боянова, Радостина Драгостинова, Людмила Христова, Надежда Костадинова, Цанка Шишкова, Мая Данева, Илияна Стоянова, Минко Танев и Владислав Христов са..
Сборникът "Изборът на поета: Ивайло Иванов" е резултат от проведената през декември 2022 г. Национална научна конференция "Изборът на поета: 50 години от рождението на Ивайло Иванов", на която взимат участие видни учени литературоведи. Сборникът съдържа шест дяла, като освен статии, в него има и интервюта, архивни материали и спомени. Ето и думите..
В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година...
Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст. "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg