Летните семинари по български език и култура за чужденци на най-старото и авторитетно висше училище у нас се провеждат вече шест десетилетия. След годините на така наречения социализъм, когато държавата щедро подпомага всяка проява, допринасяща за популяризирането на страната и историята ни, разбира се, със съответния идеологически подтекст, традицията продължава, освободена от опеката, но и с много по-малка подкрепа от институциите.
Екип от висококвалифицирани преподаватели се старае да осигури на разнородната аудитория знания и практика според нуждите и интересите на курсистите. Учебните екскурзии и културната програма също са част от заниманията и са особено въздействащи за установяването на връзка между участниците в семинарите и печелят приятели на България. Дългогодишният директор на семинара проф. Панайот Карагьозов наблюдава промяна в профила на курсистите. Все повече са тези, които нямат никакви или почти никакви познания по български език, не са студенти или преподаватели филолози. Увеличава се броят на участниците с различни професии и интереси, които по някаква причина изявяват желание да учат български език.
Сравнително нова тенденция е и включването в групите на българи от традиционните ни общности в Бесарабия, Сърбия и др. В замисъла си семинарът е бил предназначен най-вече за студенти и преподаватели българисти от чужбина, които да усъвършенстват езика и да задълбочат познанията си. Напоследък обаче системата за подбор на участниците, активна страна в който са министерствата на образованието на чужди държави, а не конкретни учебни заведения, допуска и доста случайни кандидати, за сметка на пряко заинтересованите студенти и преподаватели българисти. Това едва ли е от полза за страната ни, която поема издръжката на курсистите. По-добрият вариант са преките договорености между висшите учебни заведения, които биха насочили към семинарите най-добрите и активни студенти и преподаватели.
Предаването „За думите“ гостува в учебната база на семинара. Чуйте разговорите с проф. Панайот Карагьозов и курсистите Фотини Толуди от Гърция, Паула де Алмейда от Португалия, Снежана Никифорцева от Молдова и Ян Моравицки от Полша.
Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман..
Тази вечер, от 19 ч. в Артиум център Несебър , посетителите ще имат възможността да се пренесат в Париж. В морския град се готви концерт, вдъхновен от..
Повече от три (направо почти четири) години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg