Достатъчно случаи за манипулиране на огромен брой хора чрез умишлено създадени и разпространени слухове познаваме и от историята, и от съвремието, за да подценяваме това явление. В края на миналия век то дори става предмет на приложната дисциплина руморология – наука за слуховете. В някои държави функционират служби за контрол на слуховете, а докъде се простират възможностите им, можем само да си представяме.
Впрочем, слухът или мълвата не е задължително насочен към страховете на хората, той може да събужда надежда, да окуражава и мобилизира в трудни моменти. Може обаче и да срине конкурентен бизнес, да провали политическа кариера, да превърне живота на засегнатите в кошмар. Слухът се появява там, където недостигът на информация създава напрежение и неизвестност, разпространява се по неофициални пътища, обраства с допълнителни детайли, сдобива се със завършен сюжет, подобно на фолклора. В повечето случаи отчасти реално обоснованата или напълно халюцинирана информация трудно или изобщо не може да бъде проверена. Новината в слуха възбужда масовата чувствителност и свежда психиката на индивида до нивото на тълпата, обяснява проф. Сава Джонев, преподавател и консултант по социална и организационна психология. В морето от информация и всевъзможните канали за разпространение е добре да се доверяваме на авторитети, които са доказали надеждността и компетентността си, съветва специалистът.
Чуйте повече от звуковия файл.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
