Олга Круша или за женската смелост да се подпишеш като художник

Олга Круша е дъщеря на известния български и самоковски възрожденски деятел Захарий Круша. Родена е през 1860 г. Получила е образованието си в Москва. За съжаление до нас след 133 години е достигнала само една рисунка, която респектира с майсторството си.

Олга Круша безспорно е първата жена в България, осмелила се да се подпише като художник.

Темата коментира в “Нашият ден“ директорът на Художествената галерия в Казанлък - изкуствоведът и историк Пламен Петров, автор на изследването „Случаят „Олга Круша“.

“Битуващата в главите ни позиция, че жената във възрожденска и следосвобожденска България е била маргинализирана, е митологема, която фактите опровергават.

В годините и преди и след Освобождението откриваме страшно много женски имена, които ни разкриват, че жената е имала доста важно място в културното израстване на страната ни.

Олга Круша е важен пример в това отношение, но има и много преводачки, хора, които се занимават с поезия, с писане на романи.

“Случаят “Олга Круша“

"Този случай започна през далечната 2011 г., когато имах щастието да попадна сред част от екипа на Софийската градска художествена галерия. Една от първите задачи, която ми бе възложена, бе да обследвам тази съхранявана от десетилетия в колекцията на институцията рисунка – един женски портрет, изключително изящен, фин, приличащ по-скоро на литография.

Този лист хартия беше подписан “О. Крушева 1882 г.“. Опитът да разбера коя е ръката, подписала този наистина изящен дамски портрет, ме отведе къде ли не, включително до Петербург, до Москва до Италия и големият български възрожденец Захарий Иконом Круша. Едно име, свързано с историята на Враца, на Самоков, на Софийската епархия.

Разравяйки архивното наследство на Захарий Круша, реализирайки тези десетки пътувания и до Самоков, и до Враца, до десетки архиви на държавни депа в страната, успяхме да възстановим не само житейския път на самия Захарий Круша, но и да установим, че той, за когото до преди това се знаеше, че е имал двама сина, реално има много повече деца.

Едно от тях е Олга Круша – една невероятна в житейски път жена, която има редкия шанс, благодарение на ходатайствата на баща си пред Найден Геров и Марин Дринов, да попадне през 1872 г. в Москва в среда, в която ще придобие знания, които към онзи момент в неосвободена все още България не е имала как да получи."

Кое е момичето на портрета, подписан “О. Круша“?

"Хората, които отворят корицата на книгата, ще видят, че този въпрос остава без отговор. Това продължава да бъде загадка. И дали това не е някакво своеобразно копие, което в онези години е съвсем традиционно да се прави? Това не мога да кажа.

Пристигайки в Москва, Олга Круша във време, в което всъщност Москва се е съгражда все още, съграждат се музейни институции и т.н. Москва е един доста активен в културно отношение и развитие град.

Тя попада в един девически манастир. При една изключителна игумения, игумения Антония, която развива манастира действително като образователен център, в който се учи освен музика, ръкоделие и танци и рисуване.

Вероятно там Олга Круша ще получи първите си уроци по рисуване, а после ще има възможността да постъпи като ученичка в небезизвестното Мариинско училище. То е девическо, през него са минали не една или две изключително важни фигури за историята на Царска Русия.

Там Олга е получила големите си уроци по рисуване. Тя ще се дипломира 1879 г. Малко преди да се върне в България, пише едно пространно писмо до баща си, който тогава е застаряващ и едва свързва двата края. Тя поставя условия, че, ако не получи пари, за да може да купи оттам различни помагала по рисуване, различни материали, с които да си дойде и да стане учител в новоосвободената България, минало е само година от Освобождението, тя няма да се върне.

Така 1880 г. се прибира в страната ни. И отново с ходатайства успява да стане учителка в Първа девическа гимназия в София, днешното училище “Свети Седмочисленици“ на ул. “Иван Шишман“.

Олга Круша се опитва да привнесе стандартите, които е научила, в страната ни. Това е и нейното голямо будителство."

• Чудото Паисий
• Кой е Петър Богдан - авторът на най-старата история на България 
• Димитър А. Ценов – вторият по големина дарител в българското образование
• Яков Крайков – първият български издател
• Захарий Княжески – създателят на първата обществена библиотека в България 
• Кирил Нектариев - големият дарител на българското девическо образование
  

Чуйте Пламен Петров в звуковия файл.