Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Моята история

Алексей Найденов – първият български архитект, притежател на личен герб

| обновено на 12.10.21 в 15:45
Арх. Алексей Найденов
Снимка: Христо Найденов

Алексей Найденов е архитект, носител на ордена “1300 години България“ и член на Българско хералдическо и вексилоложко общество. Той е и първият български архитект, който притежава личен герб.

Хералдиката – науката за гербовете не е променяла правилата си от ХIII в. досега. Какви са най-важните от тях, как се създава личен герб и каква е неговата символика?

Темата коментира в “Какво се случва“ арх. Алексей Найденов.

Гербовете

"Гербовете са знак за принадлежност. Интересното при тях е, че човек, който владее езика на хералдиката, може да научи от изображението на един герб много повече, отколкото от написано в монография.

Всяка фигура има конкретно значение. В герба най-важното е това, което искаш да кажеш. Какъв е гербоносителят, от какъв род е и с какво се занимава. Хералдиците казват, че описанието не се променя във времето, докато изображението зависи от художника – какво изразно средство ще вложи в самата картина.

Тези символи са слагани върху щитовете. Трябвало е да бъдат пъстри и контрастни, за да може да се разпознават, защото е имало случаи, когато си приличат знаците на две воюващи армии и се е стигало до грешки."


Личният герб на арх. Найденов

"Съгласно нашето сегашно законодателство, колкото и да е парадоксално, но се изисква да имаш висше образование. Да имаш безупречно поведение – чисто съдебно минало. Същевременно да имаш и някакви други отличия, да имаш принос."

Символите

"Дедите ми са християни и в годините след Освобождението са посетили Божий гроб, т.е. хаджии. Дедите ми са били ваятели, фактически продължавам техния занаят. Един от дядовците ми е участвал в правенето на капителите на Партийния дом.

Морското конче, което съм избрал за символ, е може би единственото животно, при което мъжкото износва своето поколение и е много загрижено за него. Освен това то е традиционалист – то носи кръст-котва, а той е символ на надеждата, пристанището, стабилността. Дедите ми са били и честни хора, защитавали справедливостта, затова моето морско конче носи кръст-котва и меч. За да бъде по-приказно съм направил крила, което пък символизира креативност и полет на мисълта, защото са били и креативни хора. Изобразено е и небето, където ума и духа се извисява и се развива.

Тъй като всичко е свързано с вярата и ми се ще гербът ми да има старинен характер съм избрал надписа – PETE, CREDE, DABO, което означава – искай, вярвай в това, което искаш и ще го получиш.

В този дух възпитавам и децата си – да си определят високи цели, защото, който има висока цел, има и високи резултати."

Как започва всичко

“Баща ми водеше литературен курс на журналисти, писатели, вкъщи много често се събираха хора, които се учеха на поезия. Винаги литературата е присъствала в нашия дом.

Покрай приятелите на баща ми се заинтересувах от четенето и на четири години вече четях свободно. Баща ми забеляза това и започна да ми носи различни детски книжки, които по онова време бяха много богато илюстрирани. Заглавните букви на всяко начало на приказка бяха изрисувани, т.нар. "литери". Това ми правеше силно впечатление.

Впоследствие започнах да се заглеждам по монограмите, които бяха изковани на оградите на къщите, а по-късно се заинтересувах и от екслибристите – личните знаци, които хората си поставяха на книгите. Така стъпка по стъпка стигнах до фирмените знаци."

Чуйте арх. Алексей Найденов в звуковия файл.

Снимки: личен архив
  • Екслибрисът е миниатюрна графика с приложен характер, която представлява гравиран или печатен знак, който идентифицира собственика на дадена книга. Идва от латинския израз „ex libris“, което означава „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“. Представлява етикет, който се залепва на вътрешната страна на корицата на книга, или печат, който се поставя там.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00